В последната част от пътя до границата Уитби се спусна още по-ниско, докато Контрол беше сигурен, че са слезли под морското равнище, преди отново да се изкачат до един нисък хребет, на който бяха разположени зелени бараки, една по-представителна на вид тухлена сграда за командване и контрол и местният пункт на „Съдърн Рийч“.
Според една оплетена йерархична диаграма, която напомняше на няколко съвкупляващи се змии, тук „Съдърн Рийч“ се намираше под военна юрисдикция. Това може би обясняваше защо техният пункт, който стоеше затворен между експедициите, изглеждаше като редица от големи палатки, направени от лимонова глазура. Иначе казано, напомняше на църквите, които Контрол бе виждал в юношеските си години, обикновено заради момичето, с което излизаше в момента. Калцирането на членовете на религиозни секти често добиваше тази форма: сякаш нещо временно се беше втвърдило и увековечило. Затова ги посрещна или поредица от бели, вечно заледени палатки, или огромна, завинаги замръзнала бяла вълна. Гледката беше неуместна и смайваща — пунктът приличаше на вкаменено стадо от огромни шоколадови бисквити с крем, едно от лакомствата на отминалото детство.
Щабът на армията се помещаваше в куполообразна част на бараките след последния охранителен пункт, но наоколо май нямаше никого, с изключение на няколко редници, стоящи насред бълбукащата кална баня, служеща за паркинг. Разхождаха се безцелно, без да се интересуват от дъжда, говореха си отегчено, но напрегнато и пушеха цигари с филтър и аромат на череши. „Както кажеш.“ „Майната ти.“ Приличаха на хора, които нямат представа какво охраняват или знаят, но се опитват да забравят.
Граничният командир Саманта Хигинс, която обитаваше стаичка с размерите на килер и също толкова потискаща, вечно отсъстваше, когато я потърсеха. Заместникът й се извини, че се е наложило да излезе и не може да ги „приеме лично“. Все едно ставаше въпрос за препоръчано писмо с обратна разписка.
В което нямаше нищо лошо. След като последната единайсета експедиция се озова у дома, настъпи неловка ситуация между двете организации. Тогавашният граничен командир беше уволнен, процедурите бяха променени, записите от охранителните камери бяха многократно прегледани. Провериха границата за други изходи, търсиха топлинни сигнали, флуктуации във въздушния поток, какво ли не. Но нищо не откриха.
Затова и Контрол смяташе „граничния командир“ за безполезна и подвеждаща титла и не му пукаше дали Хигинс е там, въпреки че Чейни прие отсъствието й като лична обида.
— Казах й, че е важно. Тя знаеше, че е важно.
Междувременно Уитби се възползва от възможността да погали една папрат, разкривайки незабелязана до момента чувствителност към текстурата на нещата.
Контрол се почувства глупаво, когато попита Уитби какво има предвид с думата „терор“, но не можеше просто да го подмине. Особено след като прочете документа с теории, който Уитби му връчи тази сутрин и за който също искаше да поговорят. Предвид контекста, възприемаше теориите като „бавна смърт“. Бавна смърт от извънземни. Бавна смърт от паралелна вселена. Бавна смърт от злокобна, непозната, — пътуваща във времето сила. Бавна смърт от инвазия от алтернативна Земя. Бавна смърт от бясно отклонила се технология или биосфера в сянка, или симбиоза, или иконография, или етимология. Смърт от това и онова. Смърт от безразличие и намеса. Любимото му: „Земен организъм, обитаващ повърхността, неизвестен до момента.“ Къде се е крил през всичките тези години? В езеро? В някоя ферма? В автоматите в някое казино?
Той обаче осъзнаваше, че напушилият го смях е начало на истерия, а цинизмът му — защитен механизъм, за да не се налага да мисли за всичко това.
И за смъртта с повдигнати вежди: загатнато или откровено „теорията ти е глупава, необоснована, безполезна“. Някои от призраците на съперничествата между отделите се възкресиха и прозираха по странни начини от изреченията. Чудеше се какво ли побратимяване се е случвало през годините — дали писменото потръпване на археолога пред привидно разумното твърдение на еколога е честно мнение или е търсело края на играта, последната щриха от събитие, настъпило преди двайсет години.