Зад червеникавата дървена рамка Контрол виждаше, грубо казано, правоъгълно пространство, през което се вихреше искряща, търсеща бяла светлина; светлина, която съскаше и трептеше, и сякаш всеки миг щеше да изгасне, но никога не изгасваше… имаше някакъв спираловиден ефект, защото постоянно се завърташе обратно към себе си. Ако човек мигаше бързо, му се струваше, че светлината е образувана от осем или десет бързо въртящи се спици, но това беше илюзия.
Никога не беше виждал такава светлина. Не беше нито ярка, нито мека. Не беше сладникава като от слаб филм с феи. Не беше тъмнеещата светлина на шарлатани и фокусници, и други такива, които се опитваха да определят светлината чрез сенки. Липсваше й яснотата на всеразкриващата светлина на катедрала, но не беше мътна или мъглива; не й прилягаше никой епитет, за който се сещаше. Представяше си как се опитва да разкаже на баща си за нея, но всъщност баща му бе този, който можеше да опише такава светлина.
— Въпреки че коридорът е толкова висок и широк, човек трябва да пълзи с раницата си колкото може по-близо до средата. Колкото може по-далеч от „стените“. — Чейни само потвърждаваше това, което Контрол вече бе прочел в докладите. За котки с монтажно тиксо на гърба, които пълзят по корем. — Каквото и да изпитвате в затворени или открити пространства, там ще се чувствате странно, защото сякаш вървите през широко, открито поле, и в същото време се движите покрай тясна пропаст без предпазни парапети и всеки миг може да паднете. Съществувате едновременно в затворено и безкрайно пространство. Една от причините да подлагаме членовете на експедициите на хипноза.
Без да споменават — и Чейни така и не го направи — че ръководителят на всяка експедиция трябваше да преживее това без кондициониране и хипноза, както и че някои получаваха странни видения вътре. „Все едно бяхме в аквариум под вода, само че по-мътна, така че не можех да видя какво всъщност плува наоколо. Или не беше мътна водата, а съществата.“ „Виждах съзвездия и всичко беше едновременно близо и далеч.“ „Имаше обширно поле като онова, в което съм израсъл, и то постоянно се разширяваше, докато се наложи да гледам в земята, защото имах чувството, че нещо ме изпълва и ще се пръсна.“ Всичко това обаче можеше да се е случило и в съзнанието им.
Освен това, дължината на прохода не съответстваше на ширината на невидимата граница. Според някои доклади на завърнали се експедиции проходът имаше много завои, други го описваха като прав. Беше различен и времето за достигане до Зона X не можеше да се оцени, освен с грубата „норма“ от три до десет часа. Поради това един от първоначалните страхове на Централата беше, че входът може напълно да изчезне, макар мненията да се различаваха. Сред документите за границата Контрол беше попаднал на показателен цитат на Джеймс Лаури: „… когато я видях, вратата изглеждаше така, сякаш винаги е била и винаги ще бъде там, дори да нямаше Зона X“.
Директорът очевидно бе смятала, че границата се придвижва напред, но нямаше доказателства за това. Една вметка в папките високо по веригата на управление изказваше мнение, че може би директорът само се опитва да привлече внимание и пари за „умиращата агенция“. Сега, след като видя входа, Контрол се почуди как някой от тях е знаел какво означава „придвижване“.
— Не гледайте твърде дълго към него — посъветва го Уитби. — Способно е да ви привлече.
— Ще внимавам — отвърна Контрол, но беше късно. Единственото му успокоение беше, че ако тръгне към него, Уитби или Чейни ще го спрат. Ако не те, лазерите.
Вихрушката от светлина осуетяваше опитите му да извика в съзнанието си биолога. Не успяваше да я накара да застане до него, да последва трите други участнички в дванайсетата експедиция в тази светлина. Когато е стигнала дотук, тя вече е била под хипноза. Лингвистът вече е била напуснала експедицията. Били са само четирите, с раници на гръб, на път да запълзят през тази невъзможна светлина. Само директорът е виждала ясно. Ако прегледаше надрасканите й бележки, ако изровеше затрупаните пластове и стигнеше до сърцевината й… дали можеше да се върне тук и да реконструира мислите и чувствата й в този момент?
— Как са излезли членовете на последната единайсета и дванайсета експедиция от Зона X, без да ги видят? — попита Контрол Чейни.
— Трябва да има друг изход, който не сме намерили.
Наблюдаваният обект все още не сътрудничеше. Видение на баща му в кухнята, когато Контрол беше на четиринайсет; как тъпче гнили плодове на дъното на чашата и поставя навита фуния от хартия отгоре, за да улови винените мушици, нахлули в къщата им.