— Защо можем да видим коридора? — попита Контрол.
— Не съм сигурен какво точно имате предвид — отвърна Чейни.
— Ако се вижда, значи целта е да го видим.
Стъписваща мисъл: какво може да излезе в света през коридор, висок седем и половина и широк три и половина метра?
Чейни всмукна бузи за момент, после намусено призна:
— Това е теория. Определено е теория, да. Не мога да отрека.
Дълго стояха там, времето изтичаше като кръв, но те не обръщаха внимание нито на него, нито на дъжда.
Уитби стоеше встрани от тях, подгизнал от дъжда, презрял чадъра. Зад тях, през гръмотевиците, твърдата струя вода от потоците гъргореше надолу в падината отвъд възвишението. Отпред — ясен, безоблачен летен ден.
А Контрол се опитваше да се взре дълбоко в тази искряща, тази танцуваща светлина.
010: Четвъртата пробойна
„Тероарът“ отново се промъкна в мислите му, когато късно през деня, докато се сушеше, получи записите от сутрешния разговор с биолога. Разходката до границата се въртеше като калейдоскоп в съзнанието му. Тъкмо беше изхвърлил за втори път неохотно мишката в боклука и беше репатрирал растението в хранилището-катедрала. Нужно му беше усилие на волята и за това, и за да затвори вратата към странната проповед на стената. Мразеше да се поддава на суеверия, но си оставаше съмнението, че е направил грешка — че директорът неслучайно е оставила мишката и растението в чекмеджето си, че те са били някаква чудновата защита срещу… какво?
Все още не знаеше, докато издирваше в интернет споменатия от Призрачната птица охлюв форус, за да открие, че тя цитира почти дословно стара книга от любител „пастор естественик“. Нещо, на което вероятно се е натъкнала в колежа, съпътствано от съответните спомени. Не му се вярваше да е важно, с изключение на очевидното — биологът го сравняваше с тромав охлюв.
Той прегледа записките от разпита, които някак си му донесоха успокоение. По едно време, хвърляйки напосоки въдицата, Контрол се бе отклонил от кулата и фара, за да се върне към мястото, на което я бяха открили.
Въпрос: Какво оставихте на паркинга?
Сега, зад бюрото си, продължавайки да затваря очи за пожълтелите от водата листа в чекмеджето до себе си, започна да размишлява дали празният паркинг не е тероар, свързан с тероара на Зона X? Ами ако определено сливане на човек и място означаваше нещо повече от завръщане у дома? Трябваше ли да разпореди пълни исторически разкопки на паркинга? Ами другите — антропологът и геодезистът? Затънал в тресавището от загадки на „Съдърн Рийч“, поне още няколко дни нямаше да му се наложи да се интересува от тях двете. Намусено благодари на Грейс, че опрости работата му, като ги отпрати.
Междувременно биологът отговаряше на въпроса му на страницата.
Отговор: Оставила? В смисъл? Медальон с разпятие? Признание?
Въпрос: Не.
Отговор: Защо не ми кажете какво според вас може да съм оставила там?
Въпрос: Добрите си маниери?
Това му беше спечелило едно подсмихване, макар и жлъчно, последвано от продължителна, уморена въздишка, която сякаш изкара целия въздух от дробовете й.
Отговор: Казах ви, че там нищо не е станало. Събудих се сякаш от безкраен сън. И ме прибраха.
Въпрос: Сънувате ли? Сега, имам предвид?
Отговор: Какъв би бил смисълът?
Въпрос: Какво имате предвид?
Отговор: Бих сънувала само, че се махам оттук.
Въпрос: Искате ли да ви разкажа за моите сънища?
Не знаеше защо казва това. Не знаеше как да продължи. Да й разкаже за безкрайното падане в залива, сред раззинатите пасти на чудовищата?
За негова изненада тя отвърна:
— Какво сънувате, Джон? Кажете ми.
За първи път изричаше името му и той, се помъчи да изпита неприязън към искрата, която това предизвика. Джон. Беше вдигнала нозе на стола и го гледаше едва ли не палаво, прегърнала коленете си.
Понякога човек трябва да пренастрои стратегията си, да се откаже от едно в името на друго. Затова наистина й разказа сънищата си, макар да се смущаваше и да се надяваше, че Грейс няма да види тази част в официалния запис и някак си да я използва срещу него. Но беше сигурен, ако излъжеше, ако си измислеше нещо, Призрачната птица щеше да разбере; имаше усещането, че макар той да се опитваше да тълкува думите й, всъщност тя го анализираше през цялото време. Дори когато й задаваше въпроси, от тях струеше информация като кръвоизлив. Изведнъж му се привидяха множество данни, плуващи около главата му сред пиксели от кървавочервена мъгла. Това са моите роднини. Това е бившата ми приятелка. Баща ми беше скулптор. Майка ми е шпионин.