Неспособен да откъсне очи от комара и с раздвоено внимание, Контрол долови колебания в разговора си с Гласа. Като въздушни ями, в които самолетът подскача, докато той, пасажерът, седи вътре закопчан и разтревожен. Или все едно гледаше телевизионно предаване, но кабелът хълцаше и превърташе с по пет секунди напред на всеки няколко минути. Въпреки това разговорът продължи оттам, където беше прекъснал.
— Ще ви дам повече информация — казваше Гласът по-сърдито от друг път, — и не се безпокойте, още работя по проклетата ситуация с помощник-директора. Обадете ми се утре.
В главата му се появи нелепият образ на помощник-директора, която излиза на паркинга, докато Контрол е при границата, разбива ключалката на колата му, преравя жабката и садистично размазва комара.
— Не знам дали е добра идея на този етап, Грейс имам предвид — каза Контрол. — Може би е по-добре да…
Гласът обаче вече беше затворил, а Контрол остана да се чуди как се е стъмнило толкова бързо.
Замисли се за заплетената геометрия на кръвта и тънките крачета. Не можеше да отдели поглед от комара. Искаше му се да каже още нещо на Гласа, но го беше забравил заради комара и сега трябваше да чака до утре.
Дали пък самият той не беше размазал неволно комара и сега просто не си спомняше? Малко вероятно. Е, в случай че не го беше направил, щеше да остави проклетото нещо тук, заедно с петното кръв. Може би това щеше да бъде послание. Евентуално.
011: Шестата пробойна
Чори го чакаше на стъпалото пред къщата. Контрол го пусна вътре, сипа му малко котешка храна, която беше купил от магазина заедно със сандвич с пилешко, и хапна в кухнята, въпреки че от храната на Чори се носеше силна миризма на мазна сьомга. Гледаше как котката дъвче, но мислите му бяха другаде — върху провалите от изминалия ден или поне събитията, които му се струваха такива. Имаше чувството, че повечето му подавания са подминали съотборниците му и треньорът му крещи. Стената зад вратата го беше изкарала от релси. Тя и срещите му бяха отнели твърде много време. Дори посещението на границата не беше оправило нещата, само ги беше стабилизирало, но в същото време разкриваше нови посоки за въпросите му. Мисълта, че директорът е прекосявала границата преди дванайсетата експедиция, отново го разтревожи. „Знаете ли, никога не съм имал усещането, че директорът е особено съгласна с нас — беше споменал Чейни на връщане от границата. — Или слушаше само себе си, или имаше други съветници, заедно с Грейс. Или аз не разбирам нищичко от хора. Което сигурно е възможно.“
Контрол бръкна в чантата си, за да извади бележките си от посещението си до границата, и с изумление откри вътре не два, а три мобилни телефона — тънкия, който използваше за връзка с Гласа, другия, за обикновени служебни разговори, и още един, по-обемен. Намръщи се и ги извади. Третият беше старият, неработещ апарат от бюрото на директора. Огледа го замислено. Как се беше озовал вътре? Грейс ли го беше пъхнала там? Приличаше на стар черен бръмбар с твърда, нащърбена пластмаса като черупка. Не можеше Грейс да го е направила. Най-вероятно го е оставила в кабинета му и той разсеяно го е прибрал. Но защо не го беше забелязал на паркинга, след като приключи разговора с Гласа?
Контрол остави телефона на кухненския плот, изгледа го още веднъж предпазливо и после отиде в дневната. Какво му убягваше?
След няколко серии не особено ентусиазирани лицеви опори той включи телевизора. Скоро се оказа под обстрел от риалити шоута, новини за поредната стрелба в училище и предварителната информация за някакъв турнир по бойни изкуства, изкрещяна от репортера. Поколеба се между готварско предаване и трилър — любимите му предавания, защото не се налагаше да мисли, накрая избра трилъра, а котаракът замърка като мотор в скута му.
Докато гледаше, си спомни лекцията от втори курс на един професор по екология. Основната идея беше, че институциите, дори отделните им подразделения, са конкретни въплъщения не само на идеи и мнения, но и на нагласи и емоции. Като омраза и емпатия, твърдения като „имигрантите трябва да научат английски или не са истински граждани“ и „всички психичноболни заслужават уважение“. Че в работата на дадена агенция например човек с известни усилия може да открие не само абстрактната мисъл, която стои зад нея, но и конкретни емоции. „Съдърн Рийч“ беше създадена, за да разследва (и ограничава) Зона X, но въпреки всички знаци и символи на тази мисия, въпреки всички приказки, папки, записи и анализи, в агенцията съществуваше и някаква друга емоция или нагласа. Фрустрираше се, че не може да каже каква точно, сякаш му беше необходимо някакво друго сетиво или тип чувствителност, каквато не притежаваше. Но както беше казала Грейс, щом се почувстваше твърде добре в „Съдърн Рийч“, щом се стоплеше в прегръдките й, и той щеше да бъде принуден да я приеме.