След това вече беше свободен да разгледа бележките на директора.
Подготовката за четенето на бележките на директора приличаше много на ритуала по пролетното почистване. Махна всички столове, освен своя, и ги нареди в коридора, където на практика щяха да служат като барикада срещу хора, намислили да го обезпокоят. После се зае да направи купчини по средата на пода. Опитваше се да не обръща внимание на многозначителните петна по мокета. Кафе? Кръв? Сос? Котешко повръщано? Очевидно чистачките от доста време не бяха допускани в кабинета на директора. Представи си как Грейс нарежда кабинетът да се запази в същия вид, точно както родителите на убити деца не позволяват и прашинка да падне върху свещените им стаи. Грейс бе държала кабинета заключен до неговото пристигане и не беше върнала резервния ключ, но той не мислеше, че ще я види на записите от камерите си.
Той седна на една табуретка, пусна си любимия неокласически композитор на лаптопа и остави музиката да изпълни стаята, за да създаде някакъв ред в хаоса. Не пропускаме нито едно стъпало, дядо, макар и стъпалата да са несигурни. Сутринта беше получил папките от Грейс чрез трето лице — един административен сътрудник, за да избегнат необходимостта да разговарят помежду си. Тези папки съдържаха най-подробно всички официални записки и доклади на директора, с които той трябваше да сравни всички дреболии и фрагменти. „Инвентарен списък“, както го беше нарекъл мислено Контрол. Беше му хрумнало да помоли Уитби да подреди бележките, но степента им на секретност се променяше — „секретно“, „строго секретно“, „мамка-му-колко-секретно“ — като колебанията на фючърсите на борсата.
Заглавието на Грейс беше твърде функционално: „ДИРЕКТОРСКИ ПАПКИ — ПМД НА ВАЖНИ И МАЛОВАЖНИ БЕЛЕЖКИ И ДОКЛАДИ“. ПМД, или иначе казано, Програма за менажиране на данни, беше патентованата система за получаване и преглеждане на изображения, която агенцията беше закупила и внедрила през деветдесетте. Контрол би избрал нещо по-съдържателно като например „ДОКУМЕНТИ НА ДИРЕКТОРА“ или пък по-драматично, „РАЗКАЗИТЕ НА ЗАБРАВЕНАТА АГЕНЦИЯ“ или „ДОСИЕТАТА ОТ ЗОНА X“.
Купчините трябваше да се организират тематично, така че поне донякъде да съответстват на ПМД на Грейс: граница, фар, кула, остров, базов лагер, естествена история, неестествена история, обща история, неизвестни. Реши също така да направи купчина „несъществени“, макар че това, което на него му изглеждаше несъществено, можеше да се окаже Розетски камък за друг — ако изобщо имаше такъв камък или камъче сред всички тези бумаги.
Чувстваше се удобно — на това място, с тази задача, близка и позната като наказание в период на срам и понижение, и можеше да се потопи в нея, почти без да мисли, също както миеше чиниите след вечеря или оправяше леглото си сутрин.
Само че с огромната разлика, че част от тези купчини изглеждаше така, сякаш е донесъл мръсотия с обувките си отвън. Бившият директор го превръщаше в някакъв нов вид градски фермер, компостиращ секретни материали, добили богата история навън в света. Дъбовете и магнолиите бяха доставили част от суровия материал под формата на листа, към които директорът беше добавила салфетки, касови бележки, дори понякога тоалетна хартия, за да се получи гъст тор.
От заведението, в което Контрол закусваше, бяха запазени няколко интересни касови бележки, както и от магазина, който директорът бе посещавала от време на време. От бележките го гледаха хаотични покупки, които не приличаха на обичайното пазаруване. Руло хартиени кърпи веднъж, плодов сок и зърнена закуска друг път, хотдог, литър обезмаслено мляко и поздравителна картичка трети път. От множеството салфетки, бележки и рекламни брошури от ресторант за барбекю в родния й град Блийкърсвил на Контрол му се приядоха ребърца. Блийкърсвил беше само на четвърт час от „Съдърн Рийч“ по отбивката от шосето към Хедли. Според Грейс от къщата на директора беше иззето всичко, свързано с агенцията, и подредено в специален раздел „КЪЩАТА НА ДИРЕКТОРА“.
Паническа мисъл след около час: ами ако привидно случайните повърхности, на които директорът беше записвала бележките си, също имаха значение? Ами ако думите не бяха цялото послание, също както налудната проповед на пазача на фара не даваше цялата история? Сети се за хранилището-катедрала и макар да изглеждаше невероятно, параноично се запита дали някои от тези листа не са дошли от Зона X; после отхвърли подозренията си като спекулативни и непродуктивни.