Не, голямото разнообразие от материали на директора показваше „само“, че е била погълната от задачата си, сякаш отчаяно е бързала да запише наблюденията си на мига; бояла се е да не забрави нещо или да не допусне редактора в самата себе си да прекъсне пътя й към разбирането. Или някой хакер да не надникне в диренията на ума й, макар и сведени до ПМД.
В резултат на това се налагаше не само да подреди купчините с основни „документи“, но и разпилените късчета информация за живота на директора, броденията й в света извън сградите на „Съдърн Рийч“. Това му беше от полза, защото разполагаше само с късчета от официалната й папка — или поради намесата на Грейс, или защото директорът лично беше успяла да пресее информацията и да я сведе до минимум. Знаеше, че родителите й са били разведени, че е израснала с баща си в Средния запад, че майка й е починала. Че е преминала тежка програма на обучение в Централата, чиято цел е била да се доказва отново и отново и по този начин да компенсира досегашната си безлична кариера. По онова време „Съдърн Рийч“ вероятно е изглеждала по-привлекателна работа — и място, където оскъдната информация се бе превърнала в купища бележки в кабинета й. Така че се налагаше сам да си изгради истинска визия за тероара на директора — нейните мотиви и основания — от всичко, което преглеждаше и да направи ново разслоение по други, не — ПМД категории. Беше абонирана за програмата на кабелната телевизия, както и за няколко списания за култура и изкуство, което личеше не само от откъснатите страници, но и от договорите за подновяване на абонамента. По едно време бе задлъжняла със 72,12 долара на зъболекаря си за непокрито от застраховката й почистване на зъбите, и не се интересуваше кой ще научи. Беше посещавала често една зала за боулинг извън града. Получавала бе картички за рождените си дни от някаква леля, но или не е изпитвала сантименти към картички, или не е била особено близка с жената. Обичаше свински пържоли и скариди. Обичаше да се храни сама, но на една от касовите бележки от барбекюто имаше две поръчки. Компания? Може би и тя като Контрол понякога си бе поръчвала храна за вкъщи, за да обядва на следващия ден.
В бележките не се споменаваше много-много за границата, но онази бяла спирала, онова огромно пространство не го напускаше. Някаква странна синхроничност в работата му свързваше спиралата с проблясъка от светлина в небето; буквалното и метафоричното се сливаха през равнината от време и контекст, толкова обширна, че само мислите можеха да я прекосят.
Утаечните пластове под растението и мишката се оказаха най-трудни за разделяне. Някои страници бяха крехки и тънки, листчетата и оръфаните колажи от листа бяха залепнали едно за друго, а в тях се бяха впили остатъци от прозрачни корени с алени жилки. Докато Контрол усърдно отделяше страниците една от друга, дремещата до този момент миризма на плесен се разнесе из стаята и ставаше все по-силна и люта. Стараеше се да не я сравнява с миризмата на мръсни чорапи.
Пластовете продължаваха да потвърждават, че директорът е била любител едновременно на природата и студената закуска. Когато отдели картончето на една кутия от овесени ядки от дъбово листо, зацапано със синьо от думи, размазани в почти нечетливи мастилени петна, му стана ясно, че то никога не се е разделяло с дъбовата си невеста. „Прегледай записите от X.10.C, особено антр. на площ. на Ф“, пишеше на него. „Да предложа да се прекрати използването на черни кутии с цел кондициониране“, пишеше на листото. Той го остави върху купчината неизвестни — като „неизвестна величина“
Намери и други интригуващи фрагменти — някои подаващи се от купчините книги или пъхнати между страниците, не като книгоразделители, а по-скоро защото я бяха раздразнили и наказваше самите думи, които беше надраскала по тях. Между страниците на учебник по биология, достатъчно стар, за да е принадлежал на самия директор, Контрол намери бележка за дванайсетата експедиция. Въпреки че датата беше само отпреди осемнайсет месеца, бележката беше разпечатана — колкото и да беше чудно — с матричен принтер на истинска хартия.
На тази бележка, която не беше стигнала до ПМД файла на Грейс, директорът наричаше геодезиста „човек със силно чувство за реалност, добро, слепващо фолио за другите“. Лингвиста, останала на границата, определяше като „полезна, но не важна; може би опасно допълнение, състрадателен характер, но без широта, който може да отклони вниманието“. Състрадателен към кого? Да отклони вниманието от какво? И желателно ли е това отклоняване или…? Антрополога директорът наричаше с малкото й име, което леко обърка Контрол, докато изведнъж не го позна. „Хилди ще бъде на борда, ще разбере“. Той се взира известно време в тази бележка. На кой борд? Какво ще разбере?