Стабилизиране. Парализа. Състоятелност. Когато затвори, с тревога осъзна, че се чувства така, сякаш вече е стабилизиран. Че срещата му с Уитби сега му се струваше дребна и незначителна, погледната в контекста на цялостната му мисия.
017: Тероари
На другата сутрин касиерката в кръчмата — пълничка сивокоса жена, го попита:
— Вие с онези от правителствената агенция във военната база ли работите?
Предпазливо, все още опитвайки се да се отърси от съня и лекия махмурлук:
— Защо питате?
— О, нищо особено — мило отвърна тя, — те просто всичките изглеждат някак еднакво.
Искаше й се той да попита: „Как по-точно?“, но той само се усмихна загадъчно и подаде сметката. Не се интересуваше как изглежда, в какъв таен клуб е влязъл, без да знае. Дали касиерката си имаше таблица, в която отмяташе общите характеристики?
Когато се върна в колата, установи, че умрелият комар и засъхналата капка кръв на прозореца смущават чувството му за ред и ги изтри с кърпичка. А и все едно, на кого би могъл да ги представи като улики?
Първата му задача за деня беше отдавна очакваният видеозапис, направен от първата експедиция. Видеофрагментите съществуваха в специална зала за прожекции в сградата, близо до крилото за членовете на експедициите. На отсрещната стена в тясното помещение имаше голяма бяла конзола, която изпъкваше по-рязко в горния край, отколкото в долния, и несъзнателно имитираше прегръщащия силует на цялата сграда. В тази конзола беше вграден телевизорът — като матово сива глава със строго кубистична качулка — който даваше достъп само до видеозаписите и нищо друго. Беше стар модел от времето на първата експедиция, с масивна задница, наместена в ниша в стената. Гърбът на Контрол още пазеше пъшкащия спомен за подобна тежест, докато се бореше да вкара телевизор в стаята си в общежитието като студент.
Пред телевизора нисък черен мраморен пулт със старомодни бутони и джойстикове за управление на видеото. Приличаше на музеен експонат или някой от онези спиритуалистични автомати с монети по карнавалите. Под пулта бяха наместени под строй четири кожени стола. Когато ги издърпаха, вътре отесня, въпреки че таванът беше висок най-малко седем метра. Това трябваше да облекчи чувството му за клаустрофобия, но всъщност само го усили с лек световъртеж поради ъгъла на конзолата. Забеляза, че отдушниците горе са задръстени от прах. Острата миризма на автомобилно табло воюваше с ръждив мирис на мухъл.
На големи златни табели, закачени по стените, бяха гравирани имената на двайсет и четиримата участници в първата експедиция.
Дори Грейс да отричаше, че стената с думите на пазача на фара стои в памет на бившия директор, нямаше как да отрече нито че тази стая беше мемориал на първата експедиция, нито че тя лично беше неин пазител и уредник. Нивото на сигурност тук беше толкова високо, че от всички служители на „Съдърн Рийч“ само бившият директор, Грейс и Чейни имаха достъп до стаята. Всички други можеха да гледат само снимки и да четат записи, но дори това се случваше при внимателно контролирани условия.
Затова Грейс трябваше да бъде неговата връзка тук — никой друг не можеше да свърши тази работа. Без да каже и дума, тя си дръпна един стол и със загадъчна поредица стъпки подготви пускането на записа. Контрол осъзна, че нещо в нея се е променило. Не действаше със злонамерената нагласа, която би могъл да очаква, а с любяща отдаденост и премерени действия, характерни повече за гробищата, отколкото за видеозалите. Сякаш това беше някакво неутрално пространство, зона без огън, в която се бе озовал, без да знае.
Скоро той щеше да види мъртви хора, превърнали се в легенди в агенцията, и заместник-директорът вършеше работата си със сериозността на английски иконом. Може би защото същото бе правила и директорът; тя също бе познавала тези хора, макар съдбата им да е била решена от нейния предшественик. След цяла година подготовка. С най-добрите високотехнологични екипировки и оборудване, които агенцията бе могла да намери или създаде, за да ги обрече на гибел.
Контрол усети, че сърцето му бие учестено, устата му е пресъхнала и дланите му се потят. Сякаш му предстоеше важен изпит с големи последствия.
— Всичко е обяснено в самия филм — каза Грейс. — Започва от самото начало и продължава нататък с малко прескачане в хронологичен ред. Можете да превъртате напред и назад, както предпочитате. Ако не сте приключили до час, ще се върна и с това времето ви за гледане ще свърши.