— Директорът е мъртва. Няма да се върне.
Тя отмести очи към прозорците, загледана в двора и блатата след него. Свирепото й изражение го накара да млъкне.
Може би директорът летеше свободно над Зона X или дращеше с начупени от корените нокти в пръстта и тръстиките, мъчейки се да избяга… от нещо. Но не беше тук.
— Помислете колко по-зле може да стане, Грейс, ако ме сменят с друг. Защото никога няма да сложат вас на директорското място.
Истина за истина. Това поне можеше да направи.
— Знаете ли, че току-що ви направих услуга? — каза тя.
— Услуга ли? Сигурно.
Но да, знаеше го. Всичко неудобно и неласкаещо тя бе изстреляла безцелно, бе пропиляла мунициите си със стрелба във въздуха. Беше пуснала всички бръмбари от кутията си с обвинения и неволно му бе показала, че няма да я използва в бъдеще.
— Вие много приличате на нас — каза тя. — Човек, който е допуснал много грешки. Който просто се опитва да се справя по-добре. Да бъде по-добър.
Подтекст: не можете да решите проблем, който не е бил решен трийсет, години. Няма да ви позволя да изпреварите директора. И каква бе уловката в това? Към какво го тласкаше или от какво го отклоняваше?
Контрол само кимаше, не защото беше съгласен или несъгласен, а защото беше изтощен. После се извини, заключи се в тоалетната и повърна закуската си. Помисли си дали не се разболява или тялото му яростно отхвърля всичко в „Съдърн Рийч“.
018: Възстановяване
Чейни се върна и закръстосва пред тоалетната, шепнейки: „Добре ли си, човече?“, като че ли бяха първи приятели. Най-после се махна, а малко след това, точно когато Контрол се намести на тоалетната чиния, мобилният му телефон иззвъня. Той го извади от джоба си. Гласът. Тоалетната изглеждаше идеалното място за този разговор. Студеният порцелан след затварянето на вратата носеше облекчение. Малките сини плочки на пода също. Дори лекият мирис на урина. Всичко.
Защо нямаше огледала в мъжката тоалетна?
— Следващия път отговаряйте, когато ви звъня — предупреди Гласът, намеквайки, че е зает мъж/жена, точно когато Контрол видя мигащия сигнал за съобщение.
— Бях на заседание.
Гледах видеозапис. Разговарях с биолога. Спасявах задника си от помощник-директора заради вас.
— В ред ли е домът ви? — попита Гласът. — В ред ли е?
Две хиляди бели заека, подгонени към невидима врата. Растение, което не умира. Невъзможни видеокадри. Повече теории, отколкото са рибите в морето. В ред ли беше домът му? Странен начин избра Гласът да се изрази, сякаш говореха с някакъв шифър, но Контрол не разполагаше с кода. Макар и да противоречеше на интуицията му, това го накара да се почувства сигурен.
— Там ли сте? — попита грубо Гласът.
— Да. Да, домът ми е в ред.
— Тогава какво имате за мен?
Контрол докладва накратко.
Гласът помисли за момент, после попита:
— Имате ли вече отговор?
— На какво?
— На загадката зад Зона X.
Гласът се засмя със странен металически смях. Хо-хо-хо. Хо.
Стига толкова.
— Престанете да се опитвате да изолирате Грейс от връзките й в Централата. Безполезно е, само затруднява положението — каза Контрол. Спомни си вниманието, с което тя пусна филма от първата експедиция, въпреки че беше твърде изцеден от обяда, за да го обмисли. Заедно с отвращението му от видимо неадекватната и екстремна тактика на Гласа, това породи внезапно, макар и ирационално убеждение, че някак си именно Гласът е виновен, че е попаднал в „Съдърн Рийч“. Ако Гласът наистина беше майка му, щеше да е прав.
— Слушайте, Джон — изръмжа Гласът, — аз не се отчитам пред вас. Вие се отчитате пред мен и не го забравяйте. — Това трябваше да прозвучи убедително, но кой знае защо не успя.
— Наистина престанете — помоли Контрол. — Вредите ми повече, а и тя знае. Просто престанете.
— Още веднъж, Контрол: аз не се отчитам пред вас. Не ми казвайте какво да правя. Помолихте ме да реша проблема и аз се опитвам да го реша.
Контрол отдалечи телефона от ухото си заради микрофонията.
— Знаете ли, тази сутрин гледах видеозаписа от първата експедиция — каза той. — Порази ме.
Полуискрено извинение. Дядо му го беше научил: пренасочвай, като привидно се грижиш за притесненията на другия. Достатъчно му го бяха прилагали в миналото.