По някаква причина обаче това ядоса Гласа.
— Мислите си, че това е шибано оправдание да не си вършите проклетата работа? Гледали сте филм? Извадете си главата от задника и следващия път ми докладвайте нещо съществено! Тогава може да имам повече желание да се съобразявам с вас. Схванахте ли, да ви го начукам?
Ругатните бяха изречени с особено рязък тон, сякаш Гласът следваше караоке, в което единствените написани думи бяха „шибано“, „проклета“, „задника“ и „да ви го начукам“. Но Контрол схвана. Гласът беше лайнар. И преди беше имал шефове лайнари. Освен ако Гласът не беше в почивка и това беше опитът на заместника му да се покаже. Мегалодонът е луд. Мегалодонът не е доволен. Мегалодонът тропа с крак.
Затова реши да се предаде и издаде някакви помирителни звуци. После се зае и му разказа историята за „напредъка“ си, структурирана и навързана не като жално хълцане „какво, по дяволите, беше това“, а като аналитично и нюансирано „пътуване“, което може да се изтълкува само като начало и среда, напредващо към удовлетворителен край.
— Достатъчно! — прекъсна го Гласът по някое време.
После добави:
— Това е по-добре.
Контрол не можеше да определи дали тонът, напомнящ на две рендета, стържещи едно върху друго, е олекнал.
— Засега продължавайте да събирате данни и да разпитвате биолога, но я натиснете повече.
Вече се пробва. Мина зле. Набирането на информация често е дългосрочен проект и изслушване на маловажни неща, за да стигнеш до важните.
След още една пауза Гласът каза:
— Разполагам с информацията, която поискахте.
— Коя информация? — За растението, мишката или…?
— Мога да потвърдя, че директорът наистина е преминавала границата.
Контрол се изправи на тоалетната чиния. Някой чукаше плахо на вратата. Да почака.
— Кога? Точно преди последната единайсета експедиция ли?
— Да. Напълно неоторизирано, без ничие знание и позволение.
— И й се е разминало.
— Какво имате предвид?
— Не е била уволнена.
— Без съмнение е трябвало — съгласи се Гласът след кратка пауза. — Но не, получила е пробация. Мястото й е било заето от помощник-директора за шест месеца.
Нетърпеливо, сякаш това беше без значение.
Какво трябваше да направи с тази информация? Това вероятно беше въпрос за майка му. Защото със сигурност някой по-нависоко е знаел, че директорът е преминала границата и я е защитил след завръщането й.
— Знаете ли колко дълго е отсъствала? Има ли доклад какво е открила?
— Три месеца. Няма доклад.
Три месеца!
— Трябва да е преминала дебрифинг. Трябва да има запис.
Още по-дълга пауза. Дали Гласът се консултираше с друг Глас или Гласове?
Накрая чу:
— Има заключение от дебрифинга. Мога да ви изпратя копие.
— Знаехте ли, че според директора границата се придвижва напред?
— Запознат съм с тази теория — отвърна Гласът. — Но това не е от вашата сфера на компетентност.
Как така не беше от неговата сфера на компетентност? И как така Гласът ту ругаеше, ту използваше фрази като „сфера на компетентност“? Или беше лош актьор, или имаше лош сценарий, или го правеше нарочно.
В края на разговора Контрол реши просто така да се пошегува:
— Какво е кафяво и лепкаво?
— Знам го това — отвърна Гласът. — Кафява лепенка.
— Лайно.
Цък.
„Я провери под седалките за дребни монети, Джон.“ Контрол отново беше в кабинета си, изтощен, обграден от странно проблясващи спомени. Последното му работно място, колега идва след презентацията му и с обвинителен тон казва: „Вие ми противоречахте“. Не, само изразих несъгласие. Жена в колежа, брюнетка с широко лице и красиви кафяви очи, от които сърцето го заболяваше. Влюби се в нея в курса по „Основи на математиката“, но когато й посвети стихотворение, тя го попита: „Да, но танцувате ли?“ Не, пиша стихове. И ще стана шпионин. Един от преподавателите му по политология в колежа го караше да пише поезия, „за да раздвижи соковете си“. През по-голямата част от времето обаче учеше, тренираше на стрелбището и в залата и ходеше по купони, за да се упражнява за цял живот в правенето на краткотрайни връзки.
„Я провери под седалките за дребни монети, Джон.“, каза дядо Джак. Контрол беше на дванайсет и по изключение гостуваше на север на майка си, което не включваше ходене в бунгалото и риболов. Още се опитваха да намерят баланса, разводът тепърва се финализираше.