Жената с униформата вероятно беше наркоманка и определено бездомна. Човек използва аматьори за наблюдение, когато обектът е „от фамилията“, когато иска максимално да използва естествения пейзаж — тероара — или когато фракцията му е съсипана или безпомощна. Хрумна му, че тя не го забеляза, защото й е платено да се преструва, че не го забелязва.
Скейтбордистът с кучето очевидно отстояваше уличния ъгъл като своя територия, споделяйки го с дебелия пияница. И в двамата имаше нещо, което изглеждаше по-естествено, може би защото елементът на театър — изсипването на кучешката храна на тротоара — не съвпадаше с идеята да не привличат внимание. Другият скейтбордист си беше тръгвал и връщал няколко пъти, но Контрол не го видя нито веднъж да предава дрога, пари или храна на другите. Може би беше решил да види какво е да живееш така за един ден или беше съгледвач на някоя по-едра риба, или беше шпионин на майка му, част от сценария. А може би не се случваше нищо и това бяха трима души, които се познаваха, помагаха си и просто бяха изпаднали.
Една от особеностите на това, да стоиш толкова дълго на едно място, беше, че докато наблюдаваш, започваш да добиваш усещането, че и теб те наблюдават. Затова и не се изненада, когато телефонът му позвъни. Точно това обаждане очакваше.
— Разбирам, че си се държал лошо.
— Здравей, майко.
— Зле ли ти е? Звучиш зле.
— Добре съм. Имам пълен контрол над способностите си.
— Тогава защо ми се струва, че си откачил? — Каза го със сухия професионален тон, който използваше, за да прикрива чувствата си. Усещане, че се държи с него така, както с всички други агенти на свое подчинение.
— Вече изхвърлих мобилния телефон, майко. Така че не си и помисляй да връщаш Гласа.
Ако се беше обадила вчера, сега щеше да крещи на нея.
— Винаги можем да ти намерим нов.
— Бърз въпрос, мамо. — Тя мразеше думата „мамо“, едва понасяше „майко“. Би предпочела да я нарича Севърънс, въпреки че беше единственият й син. Това той добре знаеше. — Ако трябваше да изпратиш някого на опасна експедиция, да кажем, в „Съдърн Рийч“, как щеше да го накараш да запази спокойствие и самообладание? Какви средства би използвала?
— Обичайните неща, Джон. Но не ми харесва, че ми говориш с този тон.
— Обичайните неща? Като хипноза, може би? Подкрепена с предварително кондициониране в Централата?
Той говореше тихо, въпреки че изпитваше желание да се разкрещи. Кафенето му харесваше. Не искаше да го помолят да напусне.
Пауза.
— Да, би могла да влезе в играта, но само при строги правила и предпазни мерки, единствено за доброто на обекта.
— Може би обектът би предпочел да има избор. Да не се превръща в играчка с дистанционно управление.
Може би би предпочел да не служи за морско свинче; да знае, че надеждите, желанията и нимпулсите му са си негови надежди, желания и импулси.
— Обектът може да не разполага с информацията или погледа да участва в решението. Обектът може да има нужда от имунизация, от ваксина.
— Срещу какво?
— Срещу много неща. Въпреки че при първия сигнал, че се случва нещо сериозно, бихме те изтеглили и изпратили екип.
— Какво например? Какво бихте сметнали за сериозно?
— Каквото би могло да се случи.
Вбесяващо неясно, както винаги. Взимаше решения вместо него, както винаги. В момента през него струеше колкото собственото му раздразнение, толкова и това на баща му; призраците на всички спорове на масата за хранене или в дневната. Реши все пак да излезе и да говори на улицата, като застана точно до входа на заведението. Нямаше много хора — повечето сигурно бяха още на църква или се друсаха.
— Джак казваше, че ако не дадеш на агента цялата информация, която му е необходима, по-добре да си отрежеш крака — каза той. — Операцията е провалена.
— Твоята операция не е провалена, Джон — отвърна тя с известна настойчивост. — Все още си там. Имаш връзка с нас. С мен. Няма да те изоставим.
— Чудесно, но не мисля, че „ние“ означава Централата. Мисля, че ти имаш някаква тайна фракция в Централата, при това неефективна. Твоят Глас забърка голяма каша, като се опита да изхвърли помощник-директора. Дайте й още една седмица и аз ще стана административен сътрудник на Грейс.