Или целта беше да се изгуби времето и вниманието на Грейс?
— Няма фракции, само Централа. Гласът е под голямо напрежение, Джон. Особено сега. С всички ни е така.
— Да бе, нямало фракции. — Сега той беше Джак и не можеше да остави току-така темата. — Да бе, нямало. Да бе, няма. Да бе, казваш.
— Няма да ми повярваш, Джон, но аз ти направих услуга, като те изпратих в „Съдърн Рийч“.
Всички бяха забравили определението за „услуга“. Първо Уитби, после Грейс, сега майка му. Нямаше си доверие, че ще отговори, както трябва, затова и не го направи.
— Много хора са готови да убият за тази позиция — додаде тя.
И за това нямаше отговор. Докато говореха, жената изчезна и фасадата на магазина опустя. Някога това беше универсален магазин. А много преди да се появи Хедли, тук, по реката, бе имало индианско поселище — знаеше го от баща си — а останките му също спяха под магазина за алкохол.
Под магазина имаше лабиринт от варовик с подземни води и тесни пещери, в които плуваха слепи раци албиноси и луминесцентни сладководни риби. Заобиколени от смазаните останки на множество твари, оваляни в пръст, притиснати от основите на сградите. Дали представата на биолога за улицата би била такава; дали би съзряла това в нея? Тя сигурно би видяла и едно възможно бъдеще на това място: как магазинът се срутва под тежестта на превзелите го пълзящи растения и бруленето на ветровете, за да стане също като затъналите в тресавищата, покрити с мъхове хълмове край Зона X. Загуба, за която сигурно не би страдала. Или напротив?
— Там ли си, Джон?
А къде другаде?
Контрол отдавна си фантазираше, че майка му е взела под крилото си някой друг като протеже навсякъде и във всичко, което правеше. Някой, изваян, обучен и изпращан да поправя грешките, допуснати от Контрол. Мислеше си го понякога, когато се чувстваше особено несигурен или уязвим, а друг път само като полезно умствено упражнение. Ето че сега се опитваше да си представи идеално сресаното и спретнато протеже, което влиза и поема „Съдърн Рийч“ в свои ръце. Какво по-различно би направил този човек? Как би постъпил точно в този момент?
В това време майка му продължаваше да говори и, както изглеждаше, да го лъже.
— Аз обаче се обадих най-вече, за да добия актуална представа, да разбера дали мислиш, че напредваш.
Това беше опитът на майка му да разбие мълчанието му с извинение. Слабо ударение върху „напредваш“.
— Знаеш точно какво става.
Гласът със сигурност й бе казал всичко, което знаеше, до момента, в който го бе изкарал от равновесие.
— Така е, но не съм чувала твоята гледна точка.
— Моята гледна точка? Моята гледна точка е, че попаднах в змиярник с превръзка на очите и ръце, вързани зад гърба ми.
— Не драматизираш ли прекалено много? — усъмни се светкавицата.
— Не достатъчно, като се има предвид какво си направила с мен в Централата. Губят ми се часове, ако не и цял ден.
— Нищо особено — отвърна тя с безизразен тон, издаващ отегчението й от тази тема. — Нищо особено. Подготвих те, затвърдих решимостта ти, това е. Накарах те да виждаш едни неща по-ясно, а други — не чак толкова.
— Като например да ми внушиш фалшиви спомени или…
— Не. Подобни неща биха те превърнали в твърде скъп модел, който никой тук не би си позволил. Или поне не би си позволил да те изпрати в „Съдърн Рийч“. Защото всеки би извършил убийство, за да получи тази работа.
— Лъжеш ли ме?
— Надявай се да не е така — отвърна енергично тя, — защото друго освен мен нямаш. Пък и никога няма да разбереш със сигурност. Винаги си бил от хората, които се опитват да обелят всички пластове, дори да няма пластове за белене. Затова го приеми на доверие — от бедната си, многострадална майка.
— Виждам те, майко. Виждам отражението ти в стъклото. Ти си точно зад ъгъла и ме наблюдаваш, нали? Не са само пратениците ти. Ти самата си в града.
— Да, Джон. Затова има такова тенекиено ехо. Затова думите ми сякаш попадат в глухи уши — защото ги чуваш два пъти. Очевидно сама се прекъсвам.
Заля го особена вълна. Почувства се издължен и изпънат, гърлото му пресъхна.
— Мога ли да ти вярвам? — попита той. Писнало му беше от този спаринг.
Явно нещо искрено и открито в гласа му я трогна, защото тя изостави дистанцирания тон и каза: