— Разбира се, Джон. Не можеш да ми вярваш как ще стигна някъде, но трябва да ми вярваш, че знам къде отивам. Винаги знам къде отивам.
Това ни най-малко не му помагаше.
— Искаш да ти вярвам? Кажи ми, майко. Кажи ми кой беше Гласът.
Ако не му кажеше, вътрешният му импулс беше просто да изчезне в търбуха на Хедли, да се слее с пейзажа и повече да не се върне.
Колебанието й го изплаши. Изглеждаше искрено, не изиграно. Колко ли зле беше положението в Централата, ако тя се колебаеше дори сега?
— Лаури. Божията истина е това, Джон. Гласът беше Лаури.
Значи не беше на трийсет години от него. Дишаше право в ухото му.
— Кучи син.
Пропъден и завърнал се с филма, който щеше вечно да се върти в главата му. И сега го виждаше.
Лаури.
„Я провери под седалките за дребни монети, Джон.“ Дядо Джак го гледаше, докато държеше пистолета в ръце.
На прозореца рязко се почука. Беше майка му, която се бе навела да погледне. Въпреки конденза по стъклото Контрол разбра, че е видяла оръжието в скута му. Вратата се отвори. Пистолетът внезапно изчезна, Джак, от своя страна, беше изритан навън и седна на бордюра до колата, а майка му застана над него. Контрол рискува да свали малко задния прозорец и се наведе напред, за да ги вижда по-добре през предното стъкло. Майка му говореше тихо на дядо му, скръстила ръце и вперила поглед напред, сякаш той беше на нивото на очите й. Пистолетът не се виждаше.
Майка му излъчваше заплаха, каквато Контрол никога не бе виждал в такава концентрирана форма. Говореше тихо и той не чуваше по-голямата част от думите й, но тонът и бързината му напомняха на наточен касапски нож, с лекота прерязващ суровото месо. Дядо му кимаше по особен начин, сякаш го натискаше невидима сила или майка му движеше главата му.
Тя отпусна ръце, обърна се към дядо му и Контрол чу: „Не по този начин! Не по този начин. Не можеш да го принудиш.“ По някаква причина той се зачуди дали говори за пистолета или за тайния план на дядо му да го заведе на ревюто на дамско бельо.
После тя се върна при колата, за да го вземе, а дядо му се качи и бавно потегли. Когато си влязоха обратно вкъщи, Контрол изпита облекчение. Не се налагаше да ходи на ревюто на бельо. По-късно можеше да отскочи до съседите.
Майка му спомена инцидента само веднъж, след като влязоха вътре. Свалиха палтата си и отидоха в дневната. Тя извади пакет цигари и запали една. С буйната си къдрава коса и слабо телосложение, облечена в бяла блуза, червен шал, черни тесни панталони и високи токчета приличаше на модел от списание. Пушещ модел. Развълнуван модел. След като току-що бе открил, че е способна да се бори свирепо за него, той научи още едно ново нещо: досега не знаеше, че пуши.
Само че сега тя обърна всичко срещу него, сякаш той беше виновен:
— Какво, по дяволите, си мислеше, Джон? Какво си мислеше?
Изобщо нищо не мислеше. Беше видял как дядо му намигва, когато споменава за ревюто; харесало му бе, че човекът, който понякога беше строг и му се караше, сега му се доверяваше и разчиташе, че ще пази тайна от майка си.
— Не пипай оръжия, Джон — каза майка му, като крачеше напред-назад. — Никога не пипай оръжия. И не прави всяка глупост, която дядо ти иска от теб.
По-късно Контрол реши да пренебрегне първата заповед, дори наричаше пистолетите си „дядо“ и „деди“, но спазваше втората, която бездруго изглеждаше по-важната. Използваше оръжия, но не ги харесваше и не обичаше да разчита на тях. Миришеха като перспективата си.
Контрол никога не разказа това на баща си, защото се боеше да не го използва срещу майка му. И едва по-късно осъзна, че цялото пътуване всъщност е било заради пистолета, че целта е била да го намери. Че вероятно е било нещо като изпит.
Докато седеше в кафенето, след като майка му затвори, в съзнанието му се промъкна мисълта, че може би гневът на майка му за оръжието е бил сам по себе си жива картина, тероар, със съучастниците Джак и Джаки — актьори в сцена, замислена да му повлияе или да го насочи по определен път още на тази невръстна възраст. Да постави началото на нещо като индоктринация в семейната империя.
Вече не беше сигурен, че различава нещата, които някой иска той да намери, от другите, които открива самостоятелно. Кулата можеше да се превърне в яма. Разпитите на биолога — в капан. Член на експедицията можеше да се завърне трийсет години по-късно под формата на глас, шепнещ странни неща в ухото му.