Но надписът си беше тук открай време. Нямаше друг начин. Много немарливо от страна на хората на Грейс да не го премахнат. Твърде немарливо.
Той се обърна към банята.
— Ако вътре има някой, излез. Имам пистолет.
Сърцето му биеше лудо, а ръката му стискаше така здраво фенера, че надали можеше да го пусне.
Никой обаче не излезе.
Вътре нямаше никой, както се увери, щом се насили да диша по-бавно. Огледа всички ъгли, дори малкия килер, в който колкото повече навлизаше, толкова по-дълбок му изглеждаше. В банята намери обичайните неща — шампоан, сапун, рецепта за лекарства за кръвно налягане, няколко списания. Кафява боя и четка за коса със сиви косми по нея. Значи директорът остаряваше и това я притесняваше. Когато светлината от фенера попадна върху четката, тя заблестя, сякаш искаше да си поговори с лъчите, също като надрасканите бележки и скъсаните страници от списанията, които оголваха части от живота й пред очите му и ги правеха така осезаеми, сякаш бяха негови.
Той се върна в спалнята и отново обходи стената с фенерчето си. Не, картината не беше същата. Думите — те бяха същите, съвсем същите. Но ги нямаше белезите за височина. И картата беше различна. На тази се виждаше островът и разрушеният фар, заедно с топографската аномалия и фара на брега. Беше изобразена и „Съдърн Рийч“. Имаше прекарана линия между разрушения и работещия фар и топографската аномалия, която продължаваше чак до агенцията. Приличаха на контролни пунктове на граница, взети сякаш от карта на някогашна империя.
Контрол отстъпи назад и се върна по коридора до дневната. Беше му студено, чувстваше се дистанциран. Не можеше да измисли сценарий, в който Централата бе видяла тези думи и картата, но ги беше оставила там.
Което означаваше, че са се появили след претърсването на къщата. А това означаваше… вероятно означаваше…
Не си позволи дори да си го помисли. Вместо това отиде до входната врата, за да потвърди внезапното си подозрение.
Дръжката лесно се завъртя. Отключено.
Което нищо не означаваше.
Но сега най-ярката му мисъл, единствената му реална мисъл, беше да се измъкне от къщата. Все пак запази достатъчно присъствие на духа, за да заключи и да излезе отзад.
Отвори френските прозорци и се озова на дъжда.
Върна се, подтичвайки, при колата си.
Едва когато паркира достатъчно далеч, на главната улица на Блийкърсвил, се обади на майка си, за да й каже какво е намерил и да я помоли да изпрати екип. Ако го беше направил от къщата, щяха да го накарат да остане по-дълго там. Докато говореха, той се опитваше да се самоубеди също толкова енергично, колкото се стараеше и майка му, че това, което е видял, не е каквото си мисли.
— Не прави прибързани заключения, Джон, и не казвай на Грейс, защото ще реагира пресилено.
За това беше напълно права. Всеки служител на „Съдърн Рийч“ би могъл да надраска надписа на стената, а първият заподозрян след помощник-директора би бил Уитби. Малката утеха от това предположение беше смутена от видение: как директорът броди наоколо между къщите, през парковете и полята, към гората. Навестява старите си обиталища.
— Обаче има нещо, което искам да ти кажа, Джон.
— Кажи ми го тогава.
Дали не беше издала, че зад Гласа стои Лаури, за да скрие нещо друго?
— Помниш ли къде намерихме антрополога и геодезиста?
— На веранда и зад медицински кабинет.
— Забелязахме някои… несъответствия… на тези места. Отчитаме различни параметри.
— Как така? В какъв смисъл „различни“?
— Все още анализираме данните, но ще поставим и двете места под карантина, макар да не е лесно.
— Но не и запустелия паркинг? Където е била биологът?
— Не.
022: Гамбит
Късна сутрин. Опит за възвръщане на… контрола. Познатата стая за дебрифинг, чиито недостатъци бе престанал да забелязва, в очакване на обаждане от майка му със сведения за къщата на директора, което нямаше да дойде още часове.
Беше уведомил Грейс, че възнамерява да интервюира биолога, и че иска този път и тя да присъства. След няколко минути помощник-директорът влезе с яркожълта рокля на цветя и черен колан на талията — нещо като неделна премяна — без да наднича зад вратата и да се оглежда подозрително, сякаш всеки миг ще я замери с граната. Той веднага се изпълни с подозрения.