— Къде е биологът? — попита тя със заговорнически тон, като видя, че Контрол е сам.
Вместо да отговори, той избута отсрещния стол с крак, придавайки си твърде зает вид над бележките си.
— Съжалявам — каза след малко. — Току-що изпуснахте биолога. Но имаше да ми каже някои много интересни неща. Знаете ли какво ми каза за вас например?
Донякъде очакваше Грейс да съзре в това капан, да стане и да се опита да си тръгне, а той да я убеждава да остане. Но тя не помръдна от мястото си и продължи да го гледа преценяващо.
— Преди да ви кажа, трябва да знаете, че всички записващи устройства са изключени. Това е само между нас двамата.
Грейс скръсти ръце.
— Не възразявам. Продължавайте.
Контрол се почувства фаулиран. Очакваше тя да провери думите му. А може би го беше направила, преди да влезе. Някога дядо Джак казваше, че за такава работа „винаги ти трябва втори човек“. Е, той си нямаше втори човек. Въпреки това продължи нататък.
— Да минем към същественото. Точно преди единайсетата експедиция директорът е прекосила тайно границата, сама. Знаехте ли предварително за намеренията й? Осигурихте ли й материална помощ? Осигурихте ли командване, което да взима решения? Бяхте ли й съучастник? Защото точно това ми каза биологът, че е споделила директорът.
Нито едно от тези неща не присъстваше в официалните доклади по случая, които Гласът му беше изпратил по електронната поща преди резкия им разрив по телефона. Според докладите директорът твърдеше, че е действала сама.
— Интересно. И какво друго ви каза?
Не се долавяше напрежение зад думите. На лицето й дори играеше нещо като полуусмивка.
— Директорът ви е дала инструкции да я чакате на границата всяка вечер в продължение на една конкретно определена седмица три месеца след влизането й в Зона X. За да й помогнете да се върне.
Според дневниците на охраната през тази седмица Грейс си бе тръгвала по-рано от агенцията, макар присъствието й да не беше отбелязано на контролните пунктове.
— Всичко това е минало — каза Грейс. — Какво се опитвате да докажете? Точно.
Контрол вече се чувстваше като шахматист, който мисли, че е изиграл страхотен ход, но противникът му е или гениален, или блъфира, или е намислил нещо за четири хода напред.
— Сериозно? Това ли е реакцията ви? Защото и двете обвинения биха били достатъчни, за да се подаде допълнение към доклада на Централата. За заговора ви с директора да нарушите грубо правилата и протоколите за сигурност. За осигуряването на материална подкрепа. Тя е била наказана с временно отстраняване. Какво, мислите, ще бъде вашето наказание за лъжата ви?
Грейс се усмихна:
— Какво искате?
Не беше точно признание, но му позволяваше да продължи с намисления сценарий, заглушавайки предупредителните лампички в главата си.
— Не е, каквото си мислите, Грейс. Не ви притискам да напуснете и не искам да докладвам на Централата. Вие не застрашавате мястото ми. Целта ми не е да заловя вас или директора в прегрешение. Искам да я разбера, това е всичко. Добре, тя е преминала границата. Трябва да знам защо и как точно го е направила и какво е намерила. Докладът е много мъгляв в това отношение.
Почуди се дали Грейс го е писала или е надзиравала писането му.
Докладът се фокусираше предимно върху наказанието на директора и стъпките, предприети за затягане на достъпа. Имаше едно кратко изявление от директора, написано сякаш от адвокат: „Макар че единственото ми намерение беше да работя в интерес на «Съдърн Рийч» и изискванията на заемания от мен пост, искрено се извинявам за действията си и признавам, че те бяха безразсъдни, опасни и не отговаряха на мисията на агенцията. Ако ми бъде разрешено да се върна, ще се стремя да спазвам стандартите, които се очакват от мен и длъжността ми“. Споменаваше се за „измервания и проби“, но Контрол още не бе успял да ги проследи. Знаеше само, че не се съхраняват в хранилището-катедрала. Освен ако не се свеждаха до растение, мишка и стар телефон.
— Директорът не споделяше всяка мисъл с мен — отвърна Грейс подразнено, сякаш този факт я безпокоеше, но със същата полуусмивка на лицето.
— Трудно ми е да повярвам, че не знаете повече, отколкото ми казвате.
Грейс отново не отговори и той продължи да я притиска: