— За нас да, но не непременно и за Синтия. На мен ми се струваше безпредметно, но каквото и да откриехме, нямаше да ни изглежда съществено, ако не знаем какво се върти в главата й. А ние невинаги знаехме.
— Има ли нещо друго, което искате да ми кажете?
Сега, когато Грейс най-после проговори, дързостта му нарасна.
Съчувствено изражение, насочено към него.
— Пушите ли?
— Понякога.
Миналия уикенд. Докато пропъждаше демони и гласове.
— Да излезем тогава навън за по една цигара.
Стори му се добра идея. Ако трябваше да е напълно откровен със себе си, стори му се прекрасно.
Срещата продължи в края на двора, близо до блатото. Краткият път от стаята до чистия въздух навън не мина без ново разкритие: най-после срещна портиера — дребен бял мъж с огромни очила, светлозелен гащеризон и гъба за под в ръка. Беше не повече от метър и петдесет. Контрол едва се сдържа да не изостане от Грейс, за да му каже да смени препарата.
На двора Грейс изглеждаше още по-спокойна, отколкото вътре, въпреки влажността и дразнещия хор от насекоми, който се носеше откъм храстите. Контрол вече се потеше.
Тя му подаде цигара.
— Вземете.
Да, щеше да вземе, липсваха му още от пиянския уикенд. В мига, в който запали, усети острия вкус на ментоловите й цигари без филтър като шип, пробождащ го в окото, за да излекува главоболието му.
— Харесва ли ви блатото? — попита той.
Тя сви рамене.
— Понякога ми харесва тишината тук. Спокойно е. — Усмихна се накриво. — Ако стоя с гръб към сградата, мога да се преструвам, че я няма.
Той кимна, помълча за момент, после каза:
— Какво ще правите, ако директорът се върне като антрополога и геодезиста?
Просто продължение на лекия разговор. Просто гаф, както осъзна, още щом го изрече.
Грейс остана невъзмутима.
— Няма.
— Откъде сте толкова сигурна?
Едва не наруши обещанието към майка си да не казва на Грейс за надписа на стената в дома на директора.
— Трябва да ви кажа нещо — отвърна Грейс, като се обърна към него. — Ще ви шокирам, макар да не е това целта ми.
Макар и твърде късно, той усети удара още преди да го достигне, като на забавен каданс.
Въпреки това го събори.
— Ето какво трябва да знаете: Централата отведе биолога късно в петък вечерта. Няма я целия уикенд. Така че явно сте говорили с призрак, защото знам, че не бихте ме излъгали, Джон. Не бихте ме излъгали, нали?
Погледът й беше сериозен, сякаш помежду им имаше здрава връзка.
Контрол се чудеше дали жената с военната куртка се е върнала пред магазина за алкохол. Дали скейтбордистът изсипва нова кутия с кучешка храна на тротоара, дали мъжът с шлифера пак ще се разкрещи на някой минувач. Чудеше се дали да не иде при тях. В себе си хранеше топлина към всички тях, топлина и нарастваща тъга. Колиба в пустошта. Коледни лампички върху елха. Щъркели.
Не, не беше говорил с биолога тази сутрин. Да, мислеше, че тя още е в „Съдърн Рийч“, и разчиташе на това. Вече беше планирал най-подробно следващата им среща. Щеше да я проведе отново в стаята за разпити, не навън. Тя щеше да седи срещу него, може би в по-различно настроение от друг път, а може би не, и щеше да очаква вече познатите въпроси. Но той нямаше да задава въпроси. Беше време за смяна на парадигмата. Да вървят по дяволите процедурите.
Щеше да побутне папката към нея и да каже: „Това е всичко, което знаем за вас. За съпруга ви. За предишните ви служебни назначения и за интимните ви връзки. Включително запис на първите ви интервюта с психолога“. Нямаше да му бъде лесно: тя можеше да се превърне в друг човек впоследствие, той можеше да допусне Зона X да се разпространи в света по някакъв странен начин. Можеше да предаде майка си.
Тя би направила някоя забележка от сорта, че вече го е надживяла, а той би отвърнал, че не иска да играе повече игрички, че се е уморил от игричките на Лаури. Тя би повторила същата реплика, която той й бе казал край водния резервоар: „Не благодарете за това, което ви се полага“. „Не търся благодарности“, би отговорил той. „Напротив — би възразила тя без сянка от упрек, — така е устроен човекът.“
— Вие ли наредихте да я отведат? — попита той толкова тихо, че Грейс го помоли да повтори.
— Бяхте изградили твърде голяма привързаност. Губехте перспектива.