— Не е било ваша работа!
— Не аз я отпратих.
— Какво имате предвид?
— Питайте висшестоящите си, Контрол. Питайте своята клика в Централата.
— Нямам клика.
Клика срещу фракция. Кое беше по-лошото? Това беше рекорд в неоправянето на каши. Рекорд в изпращането, само за да те накарат да замълчиш. Каква ли кървава баня се разиграва в този момент в Централата?
Той всмукна продължително от цигарата и се загледа в отвратителното тресавище. Някъде отдалеч чу гласа на Грейс, която го питаше дали е добре, и отвърна: „Дайте ми секунда“.
Добре ли беше? Общо взето, имаше всички основания да не е. Чувстваше, че нещо е било съсечено твърде без време, че е имало много още какво да се каже. Потисна импулса да се прибере вътре и да се обади на майка си, защото тя, разбира се, би трябвало да знае и просто щеше да му върне усилено ехо на онова, което Грейс вече му беше казала, независимо че звучеше като наказание от Лаури: „Приближаваш се прекалено бързо. Премина от сценарий за разпити към разговори в килията й и дъвчене на тръстика, докато я развеждаш около сградата — само за четири дни. Какво щеше да последва, Джон? Купон за рожден ден? Карнавални танци? Апартамент специално за нея в «Хилтън»? Може би едно тънко гласче започва да казва: «Дай й папките», а?“
Тогава той щеше да излъже и да каже, че не е вярно или не е честно, а тя щеше да използва старата обидна фраза на Джак, че „честното е за лигльовци и загубеняци“. Той щеше да заяви, че тя му пречи да свърши работата, за която го е изпратила, а тя щеше да възрази с идеята да му осигури записи от всички следващи интервюта, което щяло „да има същата полза“. След което той неуверено щеше да каже, че не е там работата. Че има нужда от подкрепа. После щеше смутено да млъкне, защото е стъпил на тънък лед с тези приказки за подкрепа, а тя нямаше да му помогне и да го измъкне оттам. Никога не говореха за Рейчъл Маккарти, но призракът й винаги присъстваше. Той така и не бе благодарил на майка си за помощта.
— Тогава трябва да поговорим за разделението на задълженията — предложи Грейс.
— Да, трябва.
И двамата знаеха, че сега тя държи нещата в свои ръце.
Мислите му обаче бяха другаде, докато Грейс унищожаваше войските му, преди да си тръгне. Тя щеше да движи повечето неща, а Джон Родригес щеше да се откаже от всички отговорности, освен на представително лице на най-важните срещи. Той щеше да даде нови препоръки, като махне безсмислените, а тя щеше да реши кои да приложи и кои — не. Щяха да се координират така, че работното им време да се застъпва възможно най-малко. Грейс щеше да му помогне да разбере бележките на директора, а след като се приспособеше към новите правила, това щеше да бъде основната му задача, макар Грейс да не признаваше, че директорът може да е мъртва или напълно да е излязла от релси и откачила още в последните си дни в „Съдърн Рийч“. Все пак признаваше, че мишката и растението са ексцентрични, и приемаше постфактум, че той вече е боядисал стената зад вратата.
Нито един елемент в това отстъпление — той нямаше нито авангард, нито ариергард, само група отчаяни мъже, газещи през тинята на блатото със старовремски саби, докато казаците ги чакат в равнината — всъщност не противоречеше на действителните желания на Контрол, но не така си го бе представял. Не и Грейс да диктува условията на поражението му. И нищо не можеше да го спаси от мъката не по изгубената власт, а по изгубения човек.
Грейс си тръгна, но той остана навън да пуши. Усети потупване по рамото, което трябваше да бъде израз на съчувствие, но той го възприе като провал. Макар сега тя да му беше колежка, ако не точно приятел. Той се опитваше да съживи идеята за биолога, образа й, гласа й.
— Какво да правя?
— Аз съм затворник — отвърна тя от нара си с лице към стената. — Защо да ви казвам каквото и да било?
— Защото се опитвам да ви помогна.
— На мен или на себе си?
Не можеше да отговори на този въпрос.
— Един нормален човек би се отказал. Това би било съвсем нормално.
— А вие?
— Не. Но аз не съм нормална.
— Аз също.
— И докъде стигнахме?
— Където винаги сме били.
Но не. Когато най-после видя портиера, му хрумна нещо. Нещо, свързано със стълба и крушка.
023: Срив
Контрол намери фенерче и го изпробва. Мина покрай кафетерията — дразнещо повторение, все едно обикаляше из един и същ летищен терминал няколко дни подред с една и съща дъвка в устата. Спря се пред вратата на склада, огледа се и бързо се мушна вътре.