В кабинета си обаче продължи да си блъска главата какво да прави с Уитби. Той в неговата юрисдикция ли попадаше или в тази на Грейс? Дали тя щеше да махне пренебрежително с ръка и да каже нещо от сорта: „Ех, този Уитби“? А може би заедно с Грейс щяха да се качат в тайната стаичка на Уитби и хубаво да се посмеят на гротеските, а после заедно да ги боядисат с бяла боя. После щяха да обядват с Чейни и Хсию, да играят на шах и да си говорят за общата си любов към водната топка. Хсию щеше да каже, сякаш той вече й бе възразил: „Не бива да приемаме смисъла на думите за даденост!“, а той щеше в отговор да извика: „Имаш предвид думи като «граница» ли?“; „Да, точно това имам предвид! — щеше да отвърне тя. — Схвана! Разбра го!“ А след това всички щяха да затанцуват по двойки във въздуха, за да се разпаднат в дъжд от хиляди сияйно зелени папрати и черни блестящи еднодневки.
Или пък не.
Контрол изръмжа ядосано и реши да остави въпроса за Уитби настрана. Вместо това се зарови отново в бележките на директора, като се опитваше да отгатне по изсъхналите им вътрешности повече, отколкото може би съдържаха, без да забравя информацията от Грейс за целта на директора. От Уитби искаше само да се дистанцира за малко във времето и пространството и да не протяга ръка към него.
Върна се към фара, мислейки си за разказаното от Грейс. Какъв е смисълът на един фар? Да предупреждава за опасност, да насочва крайбрежните съдове, да показва сушата на корабите, за навигация? А какво означаваше за „Съдърн Рийч“, за директора?
От пластовете в заключеното чекмедже най-интересните се отнасяха до фара, сред които, потвърдено от Грейс, и страници, идващи от разследване, тясно свързано с историята на острова на север. Този остров имаше многобройни имена, но сякаш никое не му прилягаше, докато в „Съдърн Рийч“ не започнаха да го наричат просто Остров X, макар някои да му казваха Остров Y, сякаш да подчертаят, че за тях е все едно и не разбират защо се занимават с него.
Това, което привличаше вниманието и дори го засилваше, беше фактът, че светещото тяло на фара някога е било монтирано на фара на Остров X. Пътищата на корабите се бяха променили и никой нямаше нужда от фар, който да ги ориентира в плитчините. Старият фар се бе разрушил, но окото му отдавна бе преместено в друг.
Както бе отбелязала Грейс, директорът се интересуваше най-много от самото светещо тяло: първокласни лещи, които бяха не само забележителен инженерен подвиг, но и произведение на изкуството. В месинговото тяло бяха монтирани над две хиляди лещи и призми. Светлината от лампата и крушката се отразяваше и пречупваше от лещите и призмите, за да се насочи към морето.
Целият апарат можеше да бъде разглобен и пренесен на части. Характеристиките на светлината можеха да се променят по всякакви начини. Изкривена, права, отскачаща от повърхност към повърхност в безкраен цикъл, така че никога да не излезе навън. Насочена настрани. Насочена надолу по спираловидната стълба, за да показва пътя нагоре. Излъчена към космоса. Спусната през отворения капак към тайното помещение, в което се криеха дневниците на много експедиции.
Тревожна бележка, на която Контрол не обърна особено внимание, защото в мозъка му не бе останало място за болезнени спекулации; зачеркната и сгърчена на гърба на билет за някаква долнопробна пиеса в Блийкърсвил, носеща варварското заглавие „Освободеният Хамлет“: „Съществуват повече дневници, отколкото твърдят участниците в експедициите“. Никъде досега не бе срещал данни за броя на дневниците.
Бригадата за свръхестествени и системнонаучни изследвания, действала по този бряг през петдесетте години, се беше занимавала маниакално с двата фара близнаци. И сякаш след като от Бригадата СС бяха споделили нещо лично с директора, тя се бе фокусирала върху историята на светещото тяло, въпреки че агенцията вече го беше отхвърлила като „доказателство, свързано със създаването на Зона X“. Множеството откъснати страници и оградени пасажи в книга, озаглавена „Прочути фарове“, показваха, че светещото тяло е било транспортирано, непосредствено преди избухването на гражданската война, от производител, чието име се бе изгубило по пътя. „Загадъчната история“ включваше заравяне на тялото в пясъка, за да бъде опазено и от двете воюващи страни, след това изпращането му на север, повторната му поява на юг и накрая — озоваването му на Остров X край забравения бряг. Като се замислеше за всички усилия, положени за товаренето и местенето на този фар, при това разглобен на парчета, из цялата страна, Контрол не намираше историята толкова загадъчна, колкото объркана и претоварена. Единствената загадка бяха километрите, които светещото тяло беше изминало, за да стигне до постоянния си дом, както и причината на някого да му хрумне да опише предупредителния звуков сигнал при мъгла като „два големи бика, обесени за опашките“.