Беше късно, минаваше шест. Контрол беше изгубил представа за времето или времето беше изгубило представа за него. Кабинетът му още тънеше в хаос, съответстващ на контурите в мозъка на директора, а файлът на Грейс не успяваше да ги промени по никакъв полезен начин.
Той взе ръкописа на Уитби за тероара; струваше му се, че подбрани откъси от него биха могли да убедят автора му в проблема. Отново прекоси обширната кафетерия. Огромните й прозорци събираха сивотата на небето и я натискаха надолу към масите и столовете; скоро щеше пак да завали. Масите бяха празни. Малката черна птичка или прилеп бе спряла да лети и стоеше кацнала високо на една стоманена греда близо до прозорците. „Има нещо на пода.“ „Виждал ли си такова нещо?“ Фрагменти от разговори зад вратата на кухнята, последвани от остър, но тих плач. За миг Контрол се озадачи. После се сети, че звукът вероятно идва от някоя машина.
Нещо друго терзаеше Контрол от много отдавна, все едно беше забравил портфейла си или нещо друго важно на излизане от къщи. Сега обаче му се проясни, провокирано от плачещия звук на машината. Нещо липсваше. Миризмата на развален мед беше изчезнала. Осъзна, че не я бе усещал през целия ден, където и да отидеше. Дали Грейс не беше дала ход поне на тази препоръка?
Той сви зад ъгъла по коридора към научния отдел, под флуоресцентните лампи, потънал в репетиции на това, което щеше да каже на Уитби и предположения какво ще отговори или няма да отговори той, усещайки тежестта на налудния му ръкопис.
Контрол посегна към големите двойни врати. Опита се да хване дръжката, не я уцели, опита пак.
Само че там вече нямаше врати. Само стена.
Мека и дишаща под допира на ръката му.
Стори му се, че пищи, но някъде дълбоко в морето.
В отвъдното
В центъра на друга трагедия Контрол не виждаше нищо, освен Рейчъл Маккарти с куршум в главата, падаща безкрайно в каменоломната. Имаше чувството, че нищо не е реално. Че стаята, в която го бяха вкарали, и разследващият, който му бяха назначили, бяха само плод на въображението му, и ако се придържаше към тази мисъл, в крайна сметка следователят щеше да се разтвори във въздуха, стените на килията щяха да паднат и той щеше да излезе в истинския свят. Тогава и само тогава щеше да се събуди, за да продължи живота си по пътя, по който бе вървял досега.
Въпреки че от дългите часове на разпитите столът се беше врязал в бедрата му и оставил следа. Въпреки че подушваше горчивата цигарена миризма на сакото на следователя и чуваше хълцащото бръмчене на диктофона, който онзи беше пуснал за всеки случай в допълнение към видеозаписа.
Въпреки че стената на пипане приличаше на скат от аквариума: твърда и гладка, с грапави зъби, но по-еластична, а зад нея — усещане за нещо голямо, което вдишва и издишва. Пробив в света с миризма на развален мед, бързо избледняваща, но трудно забравима. Като вихрената заврънкулка от балсамов оцет в блюдо на майстор готвач. Следа от тъмна кръв, водеща до трупа в криминалния филм.
Когато беше дете, родителите му четяха „Тигър! Тигър! Ярък плам“2. Помагаха му за проекта по обществени науки — майка му издирваше информация, баща му я сглобяваше. Научиха го да кара колело. Жалката малка елхичка до бараката сега завинаги бе свързана с първата Коледа, която си спомняше. Застанал на кея в Хедли, загледан в реката, видя езерото до къщата, където ловяха риба с дядо му. Скулптурите в задния двор на баща му се превърнаха във фигурки за шах върху полицата над камината. Но каквото и да правеше, стената продължаваше да диша. Ударът в каската на един защитник в гърдите при спорна топка в мача изплува, само за да спре да диша, сякаш някой е изкарал въздуха от дробовете му.
Контрол не помнеше да е излизал от коридора, но се опомни, докато тичаше през кафетерията. Стискаше ръкописа на Уитби за тероара като с менгеме. Искаше да вземе някои други неща от кабинета си. Искаше да отиде в кабинета си и да вземе някои други неща. Кабинетът. Другите неща.
Натискаше всички пожарни сигнализации, покрай които минаваше. Крещеше на хора, които не бяха там, да се махат. Невярване. Шок. Затворници в главата му, както други бяха затворници в научния отдел.
Тичаше толкова бързо през столовата, че се подхлъзна и падна. Когато стана, видя Грейс, която държеше отворена вратата към двора. Да каже на някого. Да каже на някого. Имаше само стена. Имаше само стена.