Доктор Л., човек едър, сериозен, със студен поглед, ме попита троснато нещо на немски, но аз му отговорих по френски, че не разбирам тоя език.
— О, няма нищо, ние докторите сме полиглоти, господине — отговори той по френски и ме покани да седна.
Понеже в приемната чакаха още болни, а в моята проста външност не откри никакви признаци от величие, той без всяко предисловие попита ме сухо що имам.
Аз му разправих, че съм пратен от виенския доктор да ми даде съветите си, като изказах съжалението, че съм изгубил препоръчителното писъмце.
— Не вреди, господине.
Той ми зададе бързо няколко стереотипни въпроси, каквито обикновено задават докторите на клиентите си. Моите отговори бяха отговори на един здрав човек, на когото всичките органи действуват правилно, който не усеща никакво разстройство и който сам не знае защо е дошъл при доктора.
Докторът ме изслуша, се като се взираше в лицето ми, па се усмихна и ми каза:
— Вие нямате нищо. Но ако желаете, понеже сте дошли тука, можете да се ползувате от солените извори, и това не е лошо: пиенето им е полезно и за здравите. Впрочем, както обичате…
И той стана в знак, че консултацията е свършена.
Вие си въобразявате радостта ми при тия успокоителни думи на доктора и с какво благодарение оставих на масата му десетте фиоринта, които извадих из портофелчето си.
В тоя миг из него се изсипаха на масата няколко мои визитни картички, дето на френски стоеше освен името ми и високото ми звание, и заедно с тях пликчето на виенския доктор. Докато ги бързо събирах, очевидно докторът съгледа титлата ми: аз бях издаден!
— Тия са ваши? — попита той, като се вторачи в една от тях.
Беше глупаво да отричам.
Изведнаж лицето му се измени, то доби друго, почтително изражение и той извика гръмогласно:
— Ah, excellence!
Аз проклинах в душата и пращах по всичките чортове картичките…
— Пардон! Ах, как не ме предупредихте!… Моля, съблечете се — каза той развълнуван.
Аз се покорих на съдбата си.
Но как псувах, о, как псувах в ума си тая проклета случка.
V
Аз останах почти гол.
Докторът ме помоли да легна гърбом на канапето и зе да ме тупа, пипа, натиска по разни места на снагата, оскулигира с тръба дишането на гърдите ми, обръща ме на корем, слухтя с ухо по гърба ми с един тържествен и тайнствен вид. Това трая четвърт час.
Най-после ме помоли да стана и да се облеча, като ми помогна сам, и когато пак седнахме на креслата, той ми каза с важно, почти угрижено лице:
— Exellence! Аз считам за нужно подир преглеждането ви, да ви задам още няколко въпроса… Ах, как не ме предупредихте!
В тия последни думи звучеше нещо като извинение.
Зададе ми около двайсет питанета върху образа на живота ми, занятието ми, здравственото състояние на родителите ми и дедите ми, от какво са умрели, климата на София, от какво съм боледувал други път, прекалявал ли съм в нещо, като климаше значително с глава при всеки мой отговор-изповед.
— Пиете ли?
— Какво?
— Вино.
— Пия.
— Вие разбирате въпроса ми, господин министре… искам да ви попитам… — каза той с някакво колебание, — искам да ви попитам, пиете ли повечко?
— Само на трапезата.
— Много?
— От една до три чаши.
Той поклати глава, стори ми се, недоверчиво, като че искаше да ми каже:
„Хитрувайте вие, приятелю. Аз знам, че вие пиете много повече от това, не мене ще излъжете.“
Аз неволно се фанах за носа: нима намерва червен носа ми?
Докторът стана, седна при писалищния си стол и зе да пише. Когато свърши, аз го попитах тревожен:
— Какво намерихте у мене, господин докторе?
Вместо пряк отговор, той ми каза:
— Exellence, едно мога да ви кажа: вие непременно трябва да останете тука един месец, вашето общо състояние изисква грижливо лечение; умората, от която се оплаквате, не произлиза единствено от усилените ви занятия, а от органически ненормалности, на чието развитие и нежелателни сетнини трябва да се попречи по енергически начин. Ако желаете, тия ненормалности състоят в… (той ми изреди една върволица странни латински термини, от които нищо не разбрах.) Утре благоволете да дойдете пак при мене, за да ви дам нужните наставления, като ми донесете и анализа на урината ви (и той ми даде адреса на специалиста, който прави такива анализи). Добро виждане утре, господин министре!
Аз се върнах в страшно угнетено състояние на духа в гостилницата си.