Сам Лундвал
Ах, тази Алиса!
„ДОБРЕ ДОШЪЛ“ НА ГОСТА ОТ ШВЕЦИЯ
Той не съответствува на клишираната ни представа за шведите. Не е висок и по южняшки е пъргав, засмян, общителен. Трудно ще определиш и възрастта му — роден е през 1941 год. в Стокхолм, — защото прилича на дружелюбно момче, което веднага, с усмивка се отправя към теб да се запознаете и да ти предложи да изпиете заедно по глътчица. На международните конгреси по фантастика всички го познават и като че ли всички го обичат. Затова и с такова радушие го избрахме на последния конгрес на Международната асоциация на фантастите-професионалисти — УРЛД-СФ за неин председател.
А той сякаш е роден професионалист. На единайсет години е, когато Шведското радио излъчва първия му фантастичен разказ. Но талантът му е разностранен, дейността му и до днес си остава впечатляващо многопосочна. През шейсетте години се подвизава като певец и композитор, а едновременно с това е продуцент на научнофантастични филми за телевизията и носи отговорността за цяла серия такива популярни в Швеция филми. От 1972 год. насам започва да издава всяка година по една антология за фантастика под общото заглавие „Това се случи утре“, както и двумесечното списание „Жул Верн — дайджест“, което е вече едно от най-старите списания за научна фантастика в света. Все така „между другото“ ръководи издателство „Делта“, което се е специализирало за фантастична литература, и продължава от време на време да композира песни за естрадни състави, като световноизвестните АББА.
С научната фантастика се занимава и теоретично. Издал е няколко книги, от които по-забележителните са „Научната фантастика — какво представлява тя?“ — 1970 год., „Библиография на фантастиката и научната фантастика“ — 1974 год., и особено привлекателната „Илюстрована история на научната фантастика“ — 1978 год.
Най-популярните му художествени произведения са „Не е време за герои“ — 1972 год., „Бернхард Завоевателят“ — 1973 год., „Ах, тази Алиса“ — 1974 год., „Блусът на Кинг Конг“ — 1974 год., „Градът-затвор“ — 1978 год., „Момичето от прозореца на края на света“ — 1980 год. и „Грохот“ — 1982 год. Те са преведени на много езици, като преводите на английски извършва самият Лундвал.
Характерни за досегашното му творчество — читателят сам ще се убеди в това — са острата социална и философска критика на съвременните недъзи на човека, на античовешката структура на капиталистическото общество и неговата империалистическа лудост. Казвам „досегашно“, защото в едно свое писмо той сподели с мен, че „напоследък все повече се придвижвал от научната фантастика в по-строгия й вид към една художествена литература, която би могла да бъде наречена магически реализъм“.
Накъдето и да се „придвижва“ обаче, ние все ще срещаме един умен, прогресивно мислещ и художествено силен автор, какъвто го виждаме още тук, в тези му сравнително ранни произведения, които си остават и до днес едни от най-популярните. Особено „Ах, тази Алиса“, която вече обиколи света, преди да пристигне най-сетне и у нас.
Докато в „Не е време за герои“ ние ще прочетем една, общо взето, позната ни от мнозина други автори, добре написана, ядовита гротеска На империалистическата военщина с нейния абсурден шовинизъм, в „Ах, тази Алиса“ не може да не се зарадваме на бляскавата фантастична находка — нещо, което особено се цени във фантастиката.
Земята отдавна е напусната от хората, разселили се из Галактиката, но на нея са останали и са се материализирали всички приказни създания на човешкото въображение — от добрите елфи до злите демони, а когато хората се опитват с оръжие да си възвърнат своята прародина, те им се противопоставят. И започва люта битка между човека и неговата фантазия…
Чудесна е тази метафора, поетична и философска!, Човекът не може да живее извън своя измислен свят, той никога не ще победи рожбите на своята фантазия, които са рожби на доброто и злото у него, на смешното и величавото, на неговия страх от бездушието на Вселената и храбростта му да я покорява и населява със себе си. Човекът е и ще си остане чаровната Алиса, която е немислима без вълшебствата на своето митотворчество. Отрече ли се от въображението си, то ще го накаже, защото самият човек е една приказка — вероятно най-фантастичната приказка на мирозданието. Ето защо трябва да я пазим от посегателствата на демоните, които вилнеят в самите нас.
Вярвам, че за българския любител на фантастиката запознанството с този остроумен и човеколюбив разказвач на фантастични приказки ще бъде полезно и приятно, че той ще прочете тези му две повести със същото удоволствие, с което ги четох и аз. И ще се надява на нови срещи със Сам Лундвал.