Наблизо растеше хрян с малки бели цветчета на стъбълца, отрупали клонки с тесни листенца; до растението, направо от земята се издигаха други дълги, островърхи и лъскави тъмнозелени листа. Айла знаеше, че коренът му е дебел и доста дълъг, с остър мирис и силно лютив вкус. В много малки количества придаваше приятен вкус на месните блюда, но тя бе много по-заинтригувана от медицинските му свойства като стимулатор на стомашната активност и отделителната дейност и от приложението му при компреси на възпалени и подути стави. Подвоуми се дали да не извади няколко корена и да ги вземе със себе си, но после реши, че не бива да се бавят повече.
Но когато зърна антилопската острица, без колебание посегна към пръчката за копаене. Коренът на това растение бе една от съставките на специалния й сутрешен чай, който пиеше по време на ежемесечното си кървене. В останалото време приготвяше чая си от други растения, най-често от златна нишка, която растеше по другите растения и често ги убиваше. Преди много време Иза й бе разказала за чудодейните растения, които даваха сила на духа на нейния тотем, за победи духа на всеки мъжки тотем, така че в утробата й да не се зароди бебе. Иза винаги я бе предупреждавала да не казва на никого, особено на мъж.
Айла не беше сигурна дали появата на бебетата е свързана с духовете. Мислеше си, че това no-скоро се дължи на самия мъж, но каквато и да беше причината тайнствените растения даваха резултат. Откакто пиеше специалните чайове, в тялото й не се бе зараждал нов живот, независимо от това, дали наблизо имаше мъж или не. Не че би имала нещо против, ако се бяха установили на едно място. Но Джондалар й беше обяснил съвсем ясно, че поради предстоящото им дълго Пътешествие би било рисковано тя да забременее.
Когато изтръгна корена на антилопската острица и го отупа от пръстта, Айла забеляза сърцевидните листа и издължените жълти тръбовидни цветове на змийския корен, който се даваше против помятане. С известна тъга си спомни как Иза бе ходила да й търси същото това растение. Когато се изправи и отиде да постави току-що изровените корени в специална кошница, прикрепена малко под ръба на единия от кошовете за багаж, забеляза, че докато пасе, Уини подбира само върховете на дивия овес. Айла си помисли, че и тя обича семената му, особено когато са сготвени, а умът й продължи механично да изброява лечебните му свойства, като добави информацията, че цветовете и стеблата подпомагат храносмилането.
Тя видя изпражненията на кобилата, около които бръмчаха мухи. Помисли си, че понякога насекомите са ужасни, и реши да потърси растения, прогонващи насекомите. Кой знае през какви местности щеше да им се наложи да преминат.
Докато разглеждаше околната растителност, забеляза бодлив храст, за който знаеше, че е разновидност на пелина с горчив вкус и силна миризма на камфор. Помисли си, че не е прогонващо насекомите растение, но може да се използува в други случаи. Наблизо се забелязваха различни видове див здравец с назъбени листа и червеникаво-розови цветове с по пет венчелистчета, от които се образуваха плодовете, наподобяващи човки на жерави. Изсушените и стрити на прах листа спомагаха за спиране на кръвотечение и ускоряваха заздравяването на рани; със сварения от него чай се лекуваха възпаления на устната кухина и обриви; корените пък помагаха при разстройство и други стомашни проблеми. На вкус беше горчив и остър, но действието му беше достатъчно благотворно, за да се използува при деца и възрастни хора. Когато отново обърна поглед към Джондалар, Айла пак забеляза Вълчо, който продължаваше да дъвче обувката й. Изведнъж вниманието й отново се насочи към последните растения, които беше забелязала. Защо погледът й се беше спрял на тях? Нещо във връзка с тях сякаш беше от особено значение. Тя бързо посегна към пръчката си за копаене и започна да разравя пръстта около горчивия пелин със силна миризма на камфор, а после и около острия, стипчив, но сравнително безвреден здравец.
Джондалар, яхнал жребеца и готов да потегли, се обърна към нея:
— Айла, защо събираш растения? Трябва да тръгваме. Наистина ли ти трябват точно сега?
— Да, ей сега ще свърша — отвърна тя и посегна към корените на дългия, гъст хрян с изгарящо лют вкус. — Мисля, че измислих начин да го отучим да дъвче вещите ни, каза Айла и посочи младото зверче, което игриво ръфаше остатъците от кожения й пантоф. — Ще направя „смес за прогонване на Вълчо“.
Поеха на югоизток от мястото, където бяха лагерували, за да се върнат при реката, която бяха следвали. През нощта вятърът бе утихнал и през чистия, прозрачен въздух се виждаше небето чак до далечния, затъмнен преди хоризонт. Докато яздеха, навсякъде край тях, от единия край на земята до другия, от изток до запад и от север до юг се простираше разлюляна, вълниста, постоянно движеща се трева — обширна, всеобхватна степ. Оскъдният брой дървета, които растяха край реките и потоците, само подчертаваха преобладаващия тип растителност. Но тревистите равнини бяха по-обширни, отколкото те предполагаха.