— Защо не отиде с тях днес? — попита момичето.
— Защото исках да разбера как се прави това почистващо вещество. Имам няколко дрехи, които искам да почистя и закърпя — каза Айла, стана и се отправи към церемониалната палатка, но се спря. — Имам нещо, което бих искала да покажа на всички. Някой виждал ли е досега изтегляч на конец? — Всички поклатиха глави с озадачени погледи. — Ако ме почакате за момент, ще донеса моя, за да ви покажа.
Айла се върна от жилищното помещение с принадлежностите си за шиене и няколко дрехи, които беше приготвила за поправка. Всички се струпаха около нея, за да видят още едно от чудните неща, които бяха донесли пътешествениците, тя извади от принадлежностите си малък цилиндър, направен от леката, куха кост на птичи крак, изтръска от него две игли от слонова кост и подаде едната на Соландия.
Жената разгледа внимателно добре полираното миниатюрно копие. Единият му край беше изострен като шило. Другият беше малко по-дебел и през него беше пробита съвсем малка дупчица. Жената помисли малко и внезапно се досети за какво служи.
— Не каза ли, че това е изтегляч на конец? — попита тя, подавайки го на Ларония.
— Да. Ще ви покажа как да го използвате — отдели Айла тънка ивица сухожилие от по-дебела влакнеста нишка. Намокри края и го заглади до точица, след това го изчака да изсъхне. Конецът от сухожилие се втвърди леко и запази формата си. Тя го наниза през дупчицата в задния край на мъничкото копие от слонова кост и го остави за момент настрана. Взе малък прибор от кремък с остър връх и проби с него дупки близо до краищата на дрехата, чиито бодове покрай страничния шев се бяха изтеглили, а някои от тях бяха прокъсали кожата. Новите дупки бяха малко по-назад от предишните.
След като направи дупките за новия шев, Айла се зае да им демонстрира новото приспособление. Прокара върха на костената игла, през дупките в кожата и хващайки здраво малкото копие изтегли конеца, завършващ с малко възелче.
— Ооо! — въздъхнаха в един глас хората, които се бяха разположили наблизо и особено жените. — Вижте! Тя не хвана конеца, а направо го изтегли. Мога ли и аз да опитам?
Айла подаде дрехата наоколо и на всяка една да опита, като обясняваше, показваше и им разказваше как й е хрумнала мисълта и как всички в Лъвския бивак са й помагали да я развие и я осъществи.
— Това е много добре направено шило — забеляза Соландия, разглеждайки го отблизо.
— Изработи го Уимез от Лъвския бивак. Също той направи и пробивач, който използвах, за да пробия дупките, през които мина конецът — обясни Айла.
— Тази принадлежност е много трудна да се направи — каза Лозадуна.
— Джондалар казва, че Уимез е единственият каменар на кремък, когото някога е срещнал, сръчен колкото Даланар и може би малко повече.
— Това е висока похвала от него — каза Лозадуна. — Всички признават Даланар за най-големият майстор в обработката на камък. Уменията му са известни даже и от тази страна на глетчера, сред лозадунаите.
— Но Уимез също е майстор.
Всички се обърнаха изненадани. Джондалар, Ладуни и няколко от останалите ловци бяха влезли в пещерата, носейки със себе си убита дива коза.
— Имали сте сполука — зарадва се Вердения. — И ако никой не се възпротиви, аз искам кожата. Исках малко вълна от дива коза, за да направя постелята за Майчинството на Мадения — изпревари тя с желанието си всички останали.
— Мамо! — смути се Мадения. — Как можеш да говориш за майчинство?
— Мадения трябва да премине Първите си Обреди, преди да се мисли за Майчинството — каза Лозадуна.
— Доколкото се отнася до мен, тя може да получи кожата — заяви Ларония — и да я ползва, за каквото поиска — долови тя следа от алчност в молбата на Вердения. Не им се случваше често да убият някоя от неуловимите диви кози и поради това вълната им беше рядкост и по тази причина скъпа, особено в края на зимата след цял един сезон на сгъстяване преди пролетното окапване да й е придало марцалив вид.
— Мен също не ме интересува. Вердения може да я вземе — каза Соландия. — Независимо кой ще вземе кожата, прясното козе месо е добре дошла промяна, особено за Празненството на Майката.
Няколко от останалите също изразиха съгласието си и никой не се противопостави. Вердения се усмихна. Предявявайки претенциите си първа, тя осигури ценната кожа за себе си, точно както се беше надявала.
— Прясното козе ще стане добре със сушения чесън, който съм донесла, а имам и боровинки.
Отново всички погледнаха към входа на пещерата. Айла видя млада жена, която не беше срещала преди това. Тя водеше за ръка малко момиченце и беше следвана от млад мъж.