— Ооо! Гледайте! — извикаха хората, които стояха до входа на пещерата по време на демонстрацията на копиехвъргача и мятането на камъни, и едновременно изпуснаха дъх, който дотогава бяха задържали, изразявайки изненадата и възхищението си.
— Тя пръсна и двете снежни топки чак в другия край на поляната.
— Мислех, че е добра с копиехвъргача, но тя била още по-добра с тази прашка.
— Тя каза, че са необходими дълги упражнения, за да се научиш да хвърляш точно копията, а колко ли упражнения ще са необходими, за да започнеш да хвърляш камъни по този начин? — удиви се Лароги. — Мисля, че ще е по-лесно да се науча да използвам копиехвъргача.
Демонстрацията приключи и с настъпването на нощта Ладуни излезе пред хората и обяви, че подготовката за празненството е почти привършила.
— Ще се сервира при централното огнище, но първо, Лозадуна ще посвети Празненството на Майката при Церемониалното Огнище и Айла ще направи още една демонстрация. Това, което ще ви покаже, е забележително.
Хората възбудено се отправиха от входа навътре в пещерата и Айла забеляза, че Мадения приказва с няколко приятели, и остана доволна от това, че я вижда да се смее. Мнозина бяха изразили радостта си, че я виждат отново заета с дейностите на групата, въпреки че все още продължаваше да бъде боязлива и затворена в себе си. Младата жена си помисли колко е различно, когато усетиш вниманието на хората към себе си. За разлика от нейния случай, когато всички смятаха, че Брод има право да я насилва винаги когато пожелае, и я намираха за странна в съпротивата и омразата й към него, Мадения имаше подкрепата на хората. Бяха ядни на насилниците й, разбираха какво изпитание е било за нея, и желаеха да поправят злото, което й бе причинено.
Изчаквайки всички да се настанят в закритото пространство на Церемониалното Огнище, Този, който служи на Майката излезе от сянката и застана зад осветено огнище, обградено с еднакви кръгли камъни. Взе малка тояжка с натопен в смола край, задържа я в огъня, докато се запали, обърна се и се приближи до каменната стена на пещерата.
Тялото му пречеше и Айла не можеше да види какво прави, но когато го озари светлина, разбра, че е запалил нещо, вероятно лампа. Той направи няколко движения и започна да напява познат припев — същите имена на Майката, които бе възпял по време на пречистването на Мадения. Сега отново призоваваше духа й.
Когато се отдръпна и се обърна с лице към събралите се, Айла видя, че светлината се излъчва от каменна лампа, която бе запалил в ниша на стената в пещерата. Огънят хвърляше танцуващи сенки, по-големи от естествените, на малък дунай и осветяваше изящно издяланата фигура на жена с едри гърди и закръглен корем, не бременна, но щедро надарена с резерви от натрупани тлъстини.
— Велика Майко Земя, Единствен праотец и създател на всичко живо, твоите деца дойдоха, за да ти изкажат признателността си, да благодарят за всички твои Дарове, големи и малки и да те удостоят с почитта си — напяваше Лозадуна и към него се присъединиха всички от Пещерата.
— Дойдохме да ти отдадем почитта си за скалите и камъните, за костите в земята, които дават от духа си, за да нахранят почвата. Дойдохме да ти отдадем почитта си за земята, която дава духа си, за да нахрани растенията. Дойдохме да ти отдадем почитта си за растенията, които растат и дават духа си, за да нахранят животните. Дойдохме да ти отдадем почитта си за животните, които дават своя дух, за да нахранят месоядните. Ние дойдохме да ти отдадем почитта си за всички тях, които дават духа си, за да нахранят, облекат и защитят Твоите деца.
Всички знаеха думите. Дори и Джондалар, забеляза Айла, се беше включил, въпреки че изговаряше думите на зеландонийски. Скоро и тя започна да повтаря „почитта си“ и въпреки че не разбираше останалата част, съзнаваше, че е много важна и когато я чу, вече знаеше, че никога няма да забрави тези думи.
— Ние дойдохме да ти отдадем почитта си за големия ти пламтящ син, който осветява деня и добрата ти, блестяща другарка, която пази нощта. Ние дойдохме да ти отдадем почитта си за животодаряващите води, които пълнят реките и моретата и валят от небето. Ние дойдохме да ти отдадем почитта си за твоя Дар на живота и затова, че си ощастливила жените да дават живот, както и ти. Ние дойдохме да ти отдадем почитта си за мъжете, чийто дух ти вземаш, за да помогнеш на жените да го пресътворят. Ние дойдохме да ти отдадем почитта си за твоя Дар на Удоволствията, който мъже и жени получават един от друг и който отваря жената, за да роди. Велика Майко Земя, твоите чеда се събраха тази нощ, за да ти отдадат почитта си.