Лозадуна го разгледа внимателно.
— Това е чудесна изработка — заяви той. — Сигурен съм, че ще свърши работа.
Младият мъж въздъхна с облекчение, макар и да не бе осъзнал колко е загрижен.
— А нещо от нейните вещи?
— Това беше по-трудно. Пътуваме само с най-необходимото и тя помни къде се намира всяка нейна вещ. Има няколко опаковани неща, подарък най-вече от разни хора, и аз не исках да ги пипам. След това си спомних, че беше казал, че няма значение колко е малко, след като е лично — отвърна Джондалар, извади мъничък предмет, също обвит в кожа, и продължи. — Тя носи амулет — малка, украсена кесийка, съдържаща предмети от детството й. Той е много важен за нея и тя го сваля само когато плува или се къпе. Остави го, когато тръгна за свещените горещи извори, и аз отрязах едно от мънистата, които го украсяват.
Лозадуна се усмихна.
— Добре! Това е идеално! И много умно. Виждал съм този амулет и той е съвсем личен за нея. Опаковай ги отново заедно и ми дай пакета.
Джондалар направи, каквото му беше наредено, но мъжът забеляза въпросителния му поглед, когато го пое от него.
— Не мога да ти кажа къде ще го оставя, но Тя ще знае. Хайде, има неща, които трябва да ти обясня и да ти задам няколко въпроса.
Джондалар кимна с глава.
— Ще се опитам да ти отговоря.
— Искаш детето да се роди на твоето огнище, на жената Айла, вярно ли е?
— Да.
— Разбираш ли, че детето, родено на твоето огнище, може да не бъде от твоя дух?
— Да.
— Какво мислиш за това? Има ли за теб значение чий дух е използван?
— Бих искал да е моя, но… духът ми може и да не е подходящ. Може да не е достатъчно силен или Майката да не може да го използва, или да не иска да го използва. И без това никой и никога не е сигурен чий е духът, но ако се роди дете на Айла и на моето огнище, това ще ми е достатъчно. Мисля, че самият аз бих се почувствал като майка — отговори той убедено.
Лозадуна кимна с глава.
— Добре. Нощес ще честваме Майката и това е много благоприятен случай. Знаеш, че жените, които я почитат най-много, са най-често ощастливяваните. Айла е красива жена и няма да й бъде трудно да намери мъж или мъже, с които да сподели Удоволствието.
Когато Този, който служи на Майката видя намръщеното лице на високия мъж, разбра, че Джондалар е от тези, на които е трудно да видят, че жената, която са избрали, избира някой друг дори и само за церемонията.
— Ти трябва да я насърчиш, Джондалар. Това ще поласкае Майката и за нея е най-важно, ако ти си искрен в желанието си Айла да роди дете на огнището ти. Виждал съм го да става и преди. Много жени забременяват почти веднага. Майката може да остане толкова доволна от теб, че даже да използва твоя дух, особено ако ти също я почетеш достатъчно.
Джондалар затвори очи и кимна с глава, но Лозадуна видя как стисна зъби и заскърца с тях. Нямаше да му бъде лесно.
— Тя никога не е участвала в Празненство в чест на Майката. А ако тя… не поиска никой друг? Трябва ли да й откажа?
— Трябва да я насърчиш да сподели с други, но изборът, разбира се, е неин. Никога не трябва да отказваш на никоя жена, ако можеш да постъпиш така на Нейното празненство, най-малко на тази, която си избрал за своя съпруга. Аз не бих се притеснявал от това, Джондалар. Повечето жени го разбират и не им е трудно да се наслаждават на Празненството на Майката — обясни Лозадуна. — Но е странно, че Айла не е била научена да разбира Майката. Не знаех, че има хора, които да не са й признателни.
— Хората, които са я отгледали, бяха… в много отношения необикновени.
— Сигурен съм, че е така, а сега да отидем и помолим Майката.
„Да помолим Майката! Да помолим Майката!“ Думите кънтяха в ушите на младия мъж, докато двамата се приближаваха към церемониалното място. Внезапно той си припомни, че някога му бяха казвали, че е облагодетелстван от Майката, така облагодетелстван, че никоя жена не би му отказала, дори и самата Дони, така облагодетелстван, че даже и да помоли Майката за нещо, Тя ще възнагради молбата му. Беше предупреждаван също да бъде предпазлив с тази благосклонност; щеше да получи това, за което моли. В този момент той пламенно се надяваше да е истина.
Спряха пред нишата, където лампата продължаваше да гори.
— Вземи фигурката и я подръж в ръцете си — нареди Този, който служи на Майката.
Джондалар посегна в нишата и внимателно хвана фигурката на Майката. Беше най-красивата скулптурка, която някога беше виждал. Тялото й беше идеално оформено. Фигурката в ръцете му създаваше впечатлението, че скулпторът я е ваял по жив модел на добре сложена жена в естествен ръст. Беше виждал голи жени при съжителството в ограничените по пространство жилища достатъчно често, за да знае как изглеждат. Ръцете, почиващи върху пълните гърди на фигурката, бяха само загатнати, но дори и така, пръстите се очертаваха ясно, както и гривните на китките й. Двата крака бяха събрани един до друг и представляваха нещо като колона, забита в земята.