Главата предизвикваше най-голяма изненада. Повечето от фигурките, които беше виждал, имаха само топка вместо глава, понякога и лице очертано от косите, но никога форми. Тази имаше внимателно изработена прическа от редици плътно прилепнали къдрици, които обгръщаха главата и лицето. Друга разлика между тила и лицето освен във формата нямаше.
Разгледа я съвсем отблизо и с изненада установи, че е изваяна от варовик. Слоновата кост, костите от други животни и дървото бяха значително по-лесни за работа с тях, но фигурката беше така красива и изработена в подробности, та трудно можеше да се повярва, че някой я е изработил от камък. Много кремъчни сечива са били изтъпени, докато се направи това, помисли той.
Неочаквано осъзна, че Този, който служи на Майката беше започнал да пее. Беше така погълнат в изучаване на статуйката, че отначало не го беше забелязал. Беше научил лозадунайски достатъчно добре, за да долови някои от имената на Майката и да разбере, че Лозадуна е започнал ритуала. Почака малко, надявайки се, че оценяването на материалните естетични качества на резбарското майсторство няма да го отклони от по-дълбоката духовна същност на церемонията. Въпреки че скулптурката символизираше Майката и както се смяташе, беше място за отдих на една от многобройните й духовни форми, той знаеше, че не е Великата майка земя.
— Сега помисли добре и със свои собствени думи, излезли направо от сърцето ти, помоли Майката за това, което искаш — каза Лозадуна. Фигурката на Майката, която държиш, ще ти помогне да съсредоточиш всичките си мисли и чувства върху молбата. Не се колебай да изречеш всичко, за което се сетиш. Помни, всичко, което ще поискаш, ще бъде благословено от Майката на всички.
Джондалар затвори очи и се опита да се съсредоточи.
— О, Дони, Велика Майко Земя — започна той, — имало е случаи в живота ми, когато съм мислил… някои неща, които вероятно не са ти били приятни. Не съм искал да те сърдя, но… понякога се случва. Беше време, когато мислех, че никога няма да открия жена, която истински да обичам, и се питах дали не е, защото си сърдита заради… тези неща.
„Нещо много лошо трябва да се е случило в живота на този мъж. Той е толкова добър и изглежда така уверен, че трудно може да се повярва, че е минал през толкова много страдания и грижи“ — помисли Лозадуна.
— После, след като преминах отвъд края на реката ти и загубих… своя брат, който обичах повече от всичко, ти доведе Айла в живота ми и накрая узнах какво означава да се влюбиш. Благодарен съм ти за Айла. Дори ако в живота ми нямаше никой друг: нито семейство, нито приятели, пак щях да съм доволен, докато тя е в него. Но с твое позволение, Велика Майко, аз бих искал… бих те помолил за… още едно нещо. Бих те помолил за… дете. Дете, родено от Айла, принадлежащо на огнището ми и ако е възможно, родено от моя дух или от моята същност, както вярва Айла. Ако не е възможно, ако духът ми не е… достатъчен, то, нека тя има бебето, което иска и нека то принадлежи на моето огнище, така че дълбоко в душата ми да бъде мое.
Джондалар започна да връща фигурката обратно, но спря и я задържа в ръце.
— Още нещо. Ако Айла някога забременее с дете от моя дух, аз бих искал да зная, че това е дете на моя дух.
„Интересна молба — помисли Лозадуна. — Повечето мъже вероятно биха искали да го знаят, но това не е от много голямо значение. Чудя се защо е толкова важно за него? И какво иска да каже с «дете на неговата същност»… както вярва Айла? Бих искал да я попитам, но това е личен ритуал. Не мога да й предам какво е говорил тук. Може би някога ще го обсъдим от философска гледна точка.“
Айла видя двамата да излизат от Церемониалното огнище. Беше сигурна, че са постигнали целта си, но по-ниският мъж имаше озадачен израз на лицето си и раменете му бяха застинали неподвижно, а високият бе замръзнал и изглеждаше нещастен, но решителен. Странната им потиснатост усили любопитството й към това, което се бе случило вътре.
— Надявам се тя да промени мнението си — дочу Лозадуна да казва, когато я наближиха. — Мисля, че най-добрият начин да преодолее ужасното си преживяване, е да премине през Първите си ритуали. Въпреки всичко ще трябва много да внимаваме кого ще й изберем. Бих искал да останеш, Джондалар. Струва ми се, че тя проявява интерес към теб. Според мен е хубаво, че започва да изпитва топли чувства към някой мъж.