— Бих искал да помогна, но не можем да останем. Трябва да тръгнем колкото е възможно по-скоро, утре или вдруги ден.
— Прав си, разбира се. Времето може се промени всеки момент. Трябва да бъдеш внимателен, ако забележиш, че някой от вас става раздразнителен — каза Лозадуна.
— Малайзиецът — отвърна Джондалар.
— Какво е „малайзиец“? — попита Айла.
— Идва с фьона, стопяващия снеговете пролетен вятър — обясни Лозадуна. — Вятърът идва от югозапад, топъл и сух и достатъчно силен, за да изкорени дървета. Топи снега така бързо, че високи преспи изчезват за един ден и ако ви връхлети, когато сте на глетчера, може да не успеете да го пресечете. Ледът ще се топи под краката ви, ще потъвате в пукнатини или пътят ви ще бъде пресичан от реки. Налита така бързо, че дори сатанинските сили, които обичат студа, не успяват да се отдръпнат от пътя му. Отскубва ги, измита ги от скритите им места и ги тика пред себе си. Ето защо сатанинските сили яздят челните ветрове на стопяващия снеговете и винаги пристигат малко преди него. Те донасят „малайзиеца“. Ако знаеш какво да очакваш и можеш да ги управляващ, те служат като предупреждение, но са хитри и не е лесно да ги накараш да служат в твой интерес.
— Как разбираш кога са пристигнали сатанинските сили? — попита Айла.
— Както казах, бъдете нащрек, когато започнете да се чувствате раздразнителни. Могат да ви разболеят и ако вече сте, могат да влошат състоянието ви, но най-често подтикват към кавги и бой. Някои хора започват да беснеят, но всички знаят, че се дължи на „малайзиеца“, и никой не ги обвинява, докато не причинят сериозни щети или наранявания, а даже и тогава много от постъпките им се извиняват. Въпреки че хората са доволни от стопяващия снеговете, защото той носи ново развитие, нов живот, но все пак никой не го очаква с радост.
— Елате да ядете! — повика ги Соландия, която се бе приближила, без да я усетят. — Хората отдавна започнаха втората си порция. Ако не побързате, няма да остане нищо.
Тръгнаха към централното огнище, където гореше голям огън, подгонени от вятъра, нахлуващ през входа на пещерата. Макар и не напълно облечени за силния студ отвън, повечето от хората носеха топли дрехи в не преградените участъци на пещерата, които бяха изложени на студа и вятъра. Печеният кози бут беше суров в средата, но все пак прясното месо им беше добре дошло. Освен това имаше и тлъста месна супа от изсушено месо, мамутска мазнина, няколко късчета изсушени корени и планински боровинки, вероятно последните им запаси от плодове и зеленчуци. Всички те едва успяваха да изчакат прясната зеленина на пролетта.
Силният, студен вятър все още налиташе върху тях и колкото и да очакваше пролетта, Джондалар още повече искаше зимата да продължи още малко, само докато пресекат глетчера.
ГЛАВА 38
След като се нахраниха, Лозадуна обяви, че ще им предложат нещо на Церемониалното огнище. Гостите не разбраха думата, но скоро научиха, че това е питие, което се сервира топло. Вкусът му беше приятен и смътно познат. Айла реши, че е някакъв вид леко ферментирал плодов сок, ароматизиран с билки. Изненада се, когато научи от Соландия, че основната му съставка е сок от бреза, докато плодовият сок беше само една част от рецептата.
Питието обаче се оказа измамно. То беше по-силно, отколкото Айла го беше преценила. Тя попита Соландия на какво се дължи това, а тя й откри, че билките допринасят до голяма степен за силата на питието. И тогава жената разбра, че смътно познатият му вкус се дължи на пелина, много силна билка, която може да бъде опасна, ако се поема в големи количества или ако се консумира твърде често. Трудно беше да се установи наличието му поради силно миризливата лазаркиня и други ароматични съставки. Тя се зачуди какво още се съдържа в питието, което я накара да го опита.
Попита Соландия какво мисли за силната билка, като отбеляза пред нея опасностите, които тя крие. Жената й обясни, че растението, което тя нарича абсент, рядко се използва, изключение прави това питие, употребяващо се само на Майчини фестивали. Жената не беше склонна да разкрива конкретните съставки на питието поради Свещената му природа, но въпросите на Айла бяха толкова точни и съдържателни, че тя не можа да се въздържи да не й отговори. Айла откри, че напитката изобщо не е това, което изглежда на вкус. Това, което отначало реши, че е слаба напитка с приятен вкус, се оказа силна сложна смес, съставена специално да стимулира отпускането, спонтанността и установяването на топли взаимоотношения, които бяха желателни за Майчините фестивали.