Докато хората от Пещерата прииждаха в Церемониалното огнище, тя усети повишена сетивна изостреност в резултат на всичките й опитвания на питието, която скоро отстъпи на приятно отмаляване и чувство за топлота и я накара да забрави за всякакви анализи. Видя, че Джондалар заедно с още няколко мъже разговарят с Мадения, раздели се със Соландия и се запъти към тях. Мъжете я загледаха с възхищение. Тя приближи с усмивка групата и Джондалар усети силната любов, която нейната усмивка винаги предизвикваше. Нямаше да бъде лесно да се спазят напътствията на Лозадуна и да я подтикне да изживее пълноценно Майчиния фестивал, даже и с помощта на отпускащото питие, което Този, който служи на Майката го беше накарал да употреби. Той пое дълбоко дъх и изпи до дъно остатъка от течността в чашата си.
Филония и особено партньорът й Даралди, с когото се беше запознала по-рано, бяха сред тези, които топло приветстваха Айла.
— Чашата ти е празна — каза той, след което гребна с черпак от дървена паница и й напълни чаша.
— Налей и на мен малко — каза Джондалар с пресилено сърдечен тон.
Лозадуна забеляза пресилената му любезност, но прецени, че другите едва ли ще обърнат много внимание на това. Обаче това не се отнасяше за Айла. Тя веднага видя как пулсира мускулът на челюстта му и разбра, че нещо го измъчва. Усети и бързата реакция на другия мъж. Разбра, че между тях имаше нещо, но питието й действаше и тя реши да мисли за това по-късно. Изведнъж ограденото пространство се изпълни с думкане на барабани.
— Започва танцът! — каза Филония. — Хайде, Джондалар. Да ти покажа стъпките. — Тя го хвана за ръката и го поведе към средата.
— Мадения, върви и ти — подкани я Лозадуна.
— Да — обади се Джондалар — Ела и ти. Знаеш ли стъпките? — Той й се усмихна и Айла реши, че вече изглежда спокоен.
Той не беше спирал да говори и да оказва внимание на Мадения през целия ден и макар че тя се стесняваше и бе мълчалива, усещаше присъствието му. Всеки път, когато той я поглеждаше със завладяващите си очи, сърцето й започваше лудо да бие. Когато хвана ръката й, за да я въведе в мястото за танца, едновременно я побиха тръпки и я обля топлина.
Филония за миг се намръщи, но веднага се усмихна на момичето.
— Можем и двете да му покажем стъпките — каза тя и ги поведе към мястото за танцуване.
— Ще ми разрешиш ли да ти покажа… — Даралди се обърна към Айла точно когато Ладуни каза: — Би ми било приятно… — И двамата си размениха усмивки, опитвайки се да си отстъпят думата един на друг.
Тя също им се усмихна.
— Ами защо и двамата не ми покажете стъпките. Даралди кимна в знак на съгласие, а Ладуни и се усмихна радостно. Те я хванаха за ръце и я поведоха към мястото, където се събираха танцьорите. Докато се подреждаха в кръг, гостите научиха някои основни стъпки. След това всички се хванаха за ръце и засвири флейта. Айла се изненада от звука. Не беше слушала флейта от свирнята на Манен на Лятната среща на Мамутоите. Нима мина по-малко от година, откакто напуснаха Срещата? Виждаше й се толкова отдавна, а вече никога нямаше отново да ги види.
Примига, за да отстрани сълзите при тази мисъл, а когато танцът започна, не й остана време да се рови в болезнени спомени. В началото танцът беше лесен за следване, но с напредването на вечерта стана по-бърз и по-сложен. Нямаше съмнение, че тя беше в центъра на вниманието. Никой мъж не можеше да й устои. Тълпяха се около нея, опитвайки се да спечелят вниманието й, правеха намеци и даже безсрамни покани, едва прикрити като шеги. Джондалар флиртуваше леко с Мадения и по-открито с Филония, но усещаше присъствието на всеки мъж, който се въртеше около Айла.
Танцът стана с по-сложни стъпки и смяна на местата и Айла танцуваше с всички. Смееше се на шегите и неприличните им подмятания, докато хората се откъсваха от танца, за да напълнят отново чашите си или да се оттеглят по двойки в уединени места. Ладуни скочи в средата и изпълни енергично соло. Към края му към него се присъедини другарката му.
Айла почувства жажда и няколко души се присъединиха към нея, за да си налеят по още едно питие. Тя усети, че Даралди я съпровожда.
— И аз искам още да пийна — каза Мадения.
— Съжалявам — обади се Лозадуна и постави ръка върху чашата й. — Ти, скъпа, още не си извършила Обредите си за първите удоволствия. Ще трябва да се задоволиш с чай.
Тя се намръщи и понечи да възрази, но после отиде и си напълни чашата с чай.
Той нямаше намерение да й позволява да се възползва от която и да е привилегия на зрелите жени, докато не преминеше през ритуала по превръщането в истинска жена, и правеше всичко, за да я окуражи да се подложи на важния ритуал. Същевременно даваше на всички да разберат, че въпреки ужасното нещо, което й се беше случило, тя е пречистена и се е възстановила до нормалното си състояние, така че трябваше да спазва същите ограничения и да бъде обект на същите специални грижи и внимание, които получава всяко друго момиче, на което му предстои да прекрачи прага на превръщането в истинска зряла жена. Той чувстваше, че това е единственият начин напълно да се възстанови от бруталното нападение и многократното изнасилване.