Айла и Даралди пиха последни. Когато всички се пръснаха в различни посоки, те останаха сами. Той се обърна към нея:
— Айла, ти си толкова красива жена.
Докато растеше, тя винаги беше високата и грозната, и колкото пъти Джондалар й кажеше, че е красива, тя винаги си мислеше, че казва това, защото я обича. Тя не се мислеше за красива и думите на Даралди я изненадаха.
— Не — каза тя, смеейки се. — Не съм красива!
Реакцията й го изненада. Не очакваше да чуе такива думи.
— Но… ти наистина си красива.
Цяла вечер правеше опити да предизвика интереса й и макар че тя разговаряше с него топло и приятелски и очевидно танцът й достави удоволствие — движенията й бяха наситени с естествена чувственост, което го окуражаваше, той не можа да запали у нея искрата, която да доведе до повече напредък в отношенията им. Той съзнаваше, че не е непривлекателен мъж и че това е Майчин фестивал. Не можеше да не направи нещо, с което да покаже, че я желае. Накрая реши да го направи по-откровено.
— Айла — започна той, прегръщайки я през кръста. Усети как тя за момент се стегна, но прояви настойчивост и долепи устни на ухото й. — Ти наистина си красива жена.
Тя се обърна с лице към него, но вместо да се притисне с желание, се отдръпна назад. Той я прегърна и с другата си ръка, за да я притегли към себе си. Тя се отдръпна, постави двете си ръце на раменете му и го изгледа право в очите.
Айла не беше разбрала съвсем добре истинския смисъл на Майчиния фестивал. Беше си помислила, че той е просто едно сърдечно и приятелско събиране, независимо че хората бяха говорили за „почитане“ на Майката и тя знаеше какво обикновено означава това. Като виждаше как отделни двойки, а понякога и групички от по три или повече мъже и жени се оттегляха в затъмнените места около параваните от кожи, тя започваше да проумява какво става, но едва след като погледна Даралди и видя желанието в очите му, тя окончателно разбра, какво очаква той.
Отново я придърпа към себе си и се опита да я целуне. Айла изпита прилив на нежност към него и отговори възбудено на целувката. Ръката му намери гърдата й, след това той се опита да бръкне под туниката й. Той беше привлекателен, усещането не бе неприятно, тя се беше отпуснала и бе готова да откликне, но й се искаше да има време да помисли. Трудно беше да устои, умът й беше замъглен… И тогава чу ритмични звуци.
— Да се върнем при танцуващите — каза тя.
— Защо? Така или иначе те останаха твърде малко.
— Искам да изпълня танц на Мамутоите.
Той се съгласи. Беше откликнала на желанието му и мъжът можеше да поизчака.
Когато стигнаха мястото, Айла забеляза, че Джондалар все още е там. Танцуваше с Мадения, като държеше и двете й ръце и й показваше стъпки, които беше научил от Шарамудоите. Близко до тях Филония, Лозадуна, Соландия и още няколко други жени пляскаха с ръце — флейтистът и този, който отмерваше ритъма, си бяха намерили партньори.
Айла и Даралди се присъединиха към пляскащите с ръце. Тя срещна погледа на Джондалар и вместо да пляска с ръце, започна да пляска по бедрата си в стила на Мамутоите. Мадения спря, за да гледа, после се отдръпна назад, когато той се присъедини към Айла с пляскане по бедрата в сложен ритъм. След това двамата започнаха да се движат заедно, после да се отдръпват назад и да обикалят един около друг, да се гледат с обърнати назад глави. Когато застанаха лице с лице, протегнаха ръцете си и ги хванаха. Откакто улови погледа му, Айла не виждаше друг освен Джондалар. Неопределената нежност и дружелюбие, което беше изпитала към Даралди, се стопи в завладяващото желание, привличане и любов в тези сини очи, които сега гледаха само нея.
Силата на чувството между двамата беше явна за всички. Лозадуна ги погледа внимателно известно време, после кимна почти незабележимо. Очевидно Майката известяваше Своите желания. Даралди сви рамене и се усмихна на Филония. Мадения стоеше с широко отворени очи. Разбираше, че гледа нещо рядко и красиво.
Когато двамата спряха, останаха прегърнати, забравили хората около тях. Соландия започна да ръкопляска и скоро към нея се присъединиха тези, които бяха останали да наблюдават. Най-сетне звукът стигна до ушите на двамата. Те се пуснаха, чувствайки се малко засрамени.