— Мисля, че има останало още малко за пийване — обади се Соландия. — Да го довършим ли?
— Това е добра идея! — възкликна Джондалар, прегърнал Айла през раменете. Вече нямаше никакво намерение да я изпуска.
Даралди вдигна голямата дървена паница, за да налее по чашите останалото от специалното питие, след което погледна към Филония. „Наистина имам голям късмет — помисли си той. — Тя е красавица и ми е родила две деца в моето огнище.“ Не виждаше защо трябва да почита Майката с някоя друга вместо с другарката си.
Джондалар изпи питието си на един дъх, остави чашата, после внезапно грабна Айла и я занесе в леглото й. Тя изведнъж се почувства странно замаяна, изпълнена с щастие, също като че ли се беше измъкнала от някакъв неприятен преврат на съдбата, но щастието й изобщо не можеше да се сравни с неговото. Той я беше наблюдавал цялата вечер, беше видял как я желаят всичките мъже, беше й дал всички възможности да опита съгласно съвета на Лозадуна и беше сигурен, че накрая ще отиде с друг.
И той самият имаше много удобни случаи да се измъкне с някоя друга, но нямаше да го направи, докато не се убедеше, че нея я няма. Затова остана с Мадения, знаейки че тя още не е готова за мъж. Харесваше му да й оказва внимание, да я гледа как се отпуска, като е с него, да се радва на пробуждащата се у нея жена. Макар че не би се сърдил на Филония, ако тя беше изчезнала с някой друг, а тя имаше много удобни случаи за това, беше му драго, че тя остана при него. Щеше да се почувства ужасно да остане сам, ако Айла избереше някой друг. Разговаряха за много неща. За Тонолан и съвместните им пътувания, за нейните деца, особено за Тонолия, за Даралди и за това колко е привързана към него, но Джондалар просто не можеше да говори много за Айла.
И ето, че най-сетне, когато тя дойде при него, той просто не можеше да повярва на очите си. Положи я внимателно на спалния им нар, изгледа я и видя любовта в очите й — почувства болезнена сухота в гърлото си, докато сдържаше сълзите си. Беше направил всичко, което Лозадуна беше казал, беше й дал всички шансове, даже се беше опитал да я окуражи, но тя се върна при него. Почуди се дали това не е знак от Майката, който трябва да му каже, че ако тя забременее, то детето ще бъде заченато от неговия дух.
Размести подвижните паравани, осигуряващи уединение, и когато тя се надигна и започна да се съблича, внимателно я върна обратно на леглото.
— Тази нощ е моя. Искам аз да направя всичко.
Тя се отпусна на леглото и кимна с лека усмивка, предвкусвайки удоволствието от това, което предстоеше. Той излезе иззад параваните, върна се със запалена пръчка, запали малка лампа и я постави в една ниша. Тя не хвърляше много светлина, само толкова, колкото едва да се вижда наоколо. Започна да сваля дрехите си, но спря.
— Мислиш ли, че бихме могли да намерим пътя към горещите извори с това? — попита той, посочвайки лампичката.
— Казват, че това изсушава мъжа и кара мъжествеността му да омекне — каза Айла.
— Бъди сигурна, че това такова нещо няма да стане тази нощ — отвърна той с широка усмивка.
— Тогава ми се струва, че така би било приятно.
Те облякоха шубите си, взеха лампата и тихичко се заизмъкваха навън. Лозадуна помисли дали не отиват да се облекчат, но разбра, че не е така, и се усмихна. Горещите извори никога не бяха намалявали желанието му за дълго време. Просто понякога оказваха малко повече контрол върху самия него. Но той не беше единственият, който ги наблюдаваше.
Децата никога не биваха спирани от участие в Майчиния фестивал. Те научаваха уменията и дейностите, които се очакваше от тях да знаят като възрастни, като гледаха какво правят възрастните. Когато си играеха, децата често подражаваха на своите родители и още преди да бяха действително узрели за осъществяването на истински полови актове, момчетата се друсаха върху момичетата, имитирайки бащите си, а момичетата се преструваха, че раждат с кукли, подражавайки на майките си. Скоро след като съзрееха, преминаваха в зрялата възраст с ритуали, които не само, че им даваха статута на възрастните, но и техните задължения, макар че не винаги си избираха другарка или другар в продължение на няколко години. Бебетата се раждаха, когато им дойдеше времето, когато Майката вземеше решение да благослови някоя жена, но твърде млади жени раждаха изненадващо рядко. Всички бебета се посрещаха с радост, за тях се грижеше цялото разширено семейство и негови близки приятели, които образуваха една Пещера.