— Но тя има на какво да осланя въображението си.
— Разбира се, всички млади жени знаят повече или по-малко какво да очакват. Виждали са мъже и жени, когато правят любов.
— Има и още нещо, Джондалар. Ти как мислиш, кой ни остави снощи сухи одеяла?
— Помислих, че е Лозадуна или може би Соландия.
— Че те бяха в леглата си много преди нас; трябвало и те да почетат Майката. Казаха ми, защото ги попитах. Даже не знаеха, че сме отишли в свещения извор, но на Лозадуна му достави особено удоволствие, като разбра това.
— Ако не са били те, то кой тогава… Мадения ли?
— Сигурна съм, че тя е била.
Джондалар замислено сбърчи чело.
— Толкова дълго време пътешестваме само двамата, че… Не съм го споменавал, но… чувствам се малко… Не знам… струва ми се, че не ми се ще да бъда толкова спонтанен, да се държа така свободно пред други хора. Мислех, че снощи сме били сами. Ако знаех, че тя е там, може би нямаше да бъда така… необуздан — каза той. Айла се усмихна.
— Знам. — Тя все повече осъзнаваше, че на него не му се нрави да разкрива дълбоко чувствителната страна на характера си, и й беше драго, че се разкрива пред нея с думи и действия. — Радвам се както за себе си, така и за нея, че не си знаел, че тя беше там.
— А защо и за нея?
— Мисля, че точно станалото снощи я убеди да извърши церемонията по превръщането й в зряла жена. Тя често е била при мъже и жени, когато са споделяли Удоволствия, но не се е замисляла за това, докато онези мъже са я насилили. След това се е замисляла само за болката, ужаса да бъде употребена като вещ, без изобщо да помислят, че тя е жена. Това е трудно за обясняване, Джондалар. Едно такова нещо те прави да се чувстваш… толкова ужасно.
— Сигурен съм, че е така, но мисля, че има и още нещо — каза мъжът. — След като на едно момиче е дошло първият лунен период, но не е направило Първите си обреди, то е най-уязвимо и най-привлекателно. Всеки мъж е привлечен от такова момиче, защото то не бива да бъде докосвано. При всички други случаи жената е свободна да избере, но в този период това е опасно за нея.
— Да, също както Лати не биваше да поглежда братята си — каза Айла. — Мамут ми беше обяснил това.
— Е, може би не изобщо — каза Джондалар. — От момичето зависи тогава да покаже въздържание, а това не винаги е лесно. Тя е център на вниманието; всеки мъж я желае, особено по-младите, и на нея може да й трудно да устои на това. Те се увъртат около нея, като се опитват по всякакъв начин да я накарат да им се отдаде. Някои момичета го правят, особено онези, които трябва дълго да чакат настъпването на Лятната среща. Но ако момичето позволи да я отворят без съответните обреди, то тогава то… е било неразумно. Ако това бъде открито, а понякога Майката дарява момичето с рожба, преди то да е станало истинска жена, и всички разберат със сигурност, че то е било отворено… хората понякога са много жестоки — хулят я и й се подиграват.
— Но защо ще хулят нея? Би трябвало да обвиняват мъжете, които са я насилили — каза Айла, възмутена от тази несправедливост.
— Хората казват, че ако момичето не може да покаже въздържание, значи му липсват качествата да поеме отговорностите на Майчинството и Водачеството. Такава жена никога няма да бъде избрана в Съвета на майките или сестрите, или с което име нейният народ нарича своя съвет на най-висшата власт, затова тя загубва репутацията си, което я прави по-малко желана за партньорка. Не че загубва статута си на майка или огнището си — нищо, което й е дадено по рождение, не може да й бъде отнето — но тя никога няма да бъде избрана от мъж с висок статус или дори от такъв, който има заложбите за това. Мисля, че Мадения се е опасявала от това не по-малко, отколкото от каквото и да е друго.
— Нищо чудно, че Вердегия каза, че тя била пропаднала. — Жената загрижено сви вежди. — Джондалар, нейният народ ще приеме ли пречистващия ритуал на Лозадуна? Ти знаеш, че след като веднъж е била отворена, тя не може вече да се върне в предишното си състояние.
— Мисля, че ще го признае. Нейният случай не е бил невъздържание. Тя е била насилена и хората изпитват искрено негодувание към Чароли, така че могат да го излеят върху него. Може да има няколко, които няма да реагират, но защитниците й никак няма да бъдат малко.
Тя помълча известно време.
— Хората са много сложни, нали? Понякога се чудя дали едно нещо е наистина такова, каквото действително изглежда.
— Мисля, че така ще стане, Ладуни — каза той. — Да, наистина така ще стане! Нека да повторим още веднъж. Ще използваме пирогата, за да превозим достатъчно суха трева и запалителни камъни, за да стопим лед, от който да получим вода, плюс допълнителни парчета скала за изграждане на огнище и тежката мамутска кожа, на която да поставим скалните късове, за да не потънат в леда, когато се нагорещят. Можем да носим храна за нас и вероятно за Вълчо на самарите ни за гръб.