Джондалар го върна на Айла и тя отново го уви внимателно.
— Мисля да вземем само една кожа за навес, по-скоро, за да се предпазваме от вятъра — каза той.
— Ами постелка за под? — попита тя.
— Мъкнем толкова тежък товар скални парчета и камъни, че никак не ми се иска да взимаме повече, отколкото ни трябва.
— Глетчерът е от лед. Една постелка за под може да ни бъде от голяма полза.
— Мисля, че имаш право.
— Ами тези въжета?
— Ама наистина ли мислиш, че ни трябват?
— Предлагам да ги вземете — обади се Ладуни. — Може да ви свършат много работа на ледника.
— Щом мислиш така, ще послушам съвета ти — каза Джондалар.
Вечерта опаковаха нещата си и след това се сбогуваха с хората, които им бяха станали толкова мили през краткия престой сред тях. Вердегия поиска да говори с Айла.
— Айла, искам да ти изкажа моята благодарност.
— Няма защо да ми благодариш. Ние трябва да благодарим на всички тук.
— Имам предвид това, което направи за Мадения. Не знам какво точно си направила или си и казала, но то й оказа голямо въздействие. Преди да се появиш, тя се криеше и й се искаше да умре. Не искаше да разговаря дори с мен и изобщо не желаеше да чуе, че трябва да стане зряла жена. Мислех, че вече няма да се оправи. А сега тя е почти такава, каквато беше преди, и очаква с нетърпение Първите си обреди. Само се надявам нищо да не й се случи, че отново да промени решението си преди лятото.
— Мисля, че всичко ще бъде наред при нея, стига всички да й оказват подкрепа. Да знаеш, че това е най-голямата помощ за нея.
— Все още искам да накажат Чароли — каза Вердегия.
— Мисля, че всички искат това. Щом всички са съгласни той да бъде наказан, мисля, че това ще стане. Мадения ще бъде реабилитирана и ще направи Първите си обреди, за да стане зряла жена. Ще имаш внуци, Вердегия.
Сутринта станаха рано, доопаковаха багажа си и се върнаха в пещерата за прощално сутрешно ядене с Лозадунаите. Присъстваха всички, за да се сбогуват с тях. Лозадуна накара Айла да запомни оше няколко стиха мъдрости и силно се развълнува, когато тя го прегърна за сбогом. След това той бързо отиде при Джондалар, за да му каже нещо. Соландия не прикриваше чувствата си и им каза колко й е тъжно, че си тръгват. Дори Вълчо като че ли разбираше, че и той, и децата вече няма да се виждат. Близна лицето на бебето и Мичери се разплака за първи път.
Но щом излязоха от пещерата, Мадения ги изненада. Беше облякла разкошната дреха, която Айла й беше подарила, вкопчи се в нея, като се опитваше да не се разплаче. Джондалар й каза колко е красива и че наистина й се възхищава. Тоалетът й придаваше необичайна красота и зрялост, като загатваше каква истинска жена ще стане един ден.
Яхнаха конете, които бяха отпочинали добре и нетърпеливи да тръгнат, погледнаха назад към хората, застанали на входа на пещерата, и Мадения излезе напред. Но тя беше твърде млада и докато махаха, от очите й рукнаха сълзи.
— Винаги ще ви помня, и двамата — извика тя, след което се втурна в пещерата.
Когато се отдалечиха по посока на Великата майка река, която беше малко по-голяма от поток, Айла помисли, че никога няма да забрави Мадения, нито нейния народ. На Джондалар също му беше тъжно, че се сбогува с тях, но мислите му бяха насочени към трудностите, които ги очакваха. Той знаеше, че най-трудната част от Пътешествието едва сега започва.
ГЛАВА 39
Джондалар и Айла тръгнаха на север към Донау — Великата майка река, която беше ръководила стъпките им през по-голямата част от Пътешествието. Когато я достигнаха, те се обърнаха отново на запад и продължиха към изворите на реката, но големият воден път беше променил вида си — Донау вече не представляваше огромна криволичеща вълна, напредваща с бавно достойнство през равните поля, присъединяваща безброй притоци и много наноси, а след това се разделяше на канали и образуваше крайречни езера.
Там, където реката извираше, водата бе по-бистра и по-бълбукаща — един по-маловоден и по-плитък поток, който клокочеше в широкото си скалисто корито, като се спускаше по стръмния планински склон. Но маршрутът на пътешествениците в западна посока по продължение на бързо течащата река се бе превърнал в едно дълго катерене към неизбежната среща с дебелия слой нестопяем лед, покриващ обширното високо плато на каменистите планини.
Формите на ледниците следваха контурите на повърхнината. Тези, намиращи се на високите планински върхове, представляваха скалисти ледени хълмове, тези на земното ниво се разстилаха с почти еднаква дебелина, издигащи се малко по-високо в средната си част, оставяйки зад себе си чакълени насипи и издълбавайки вдлъбнатини, които се превръщаха в езера и блата. В най-изнесения си край най-южният дял от обширния континентален леден кейк, чийто равен връх беше почти толкова висок, колкото планината наоколо, се разминаваше за пет градуса географска ширина със сблъсък с най-северните подстъпи на планинските ледници. Между континенталния и планинските ледници се намираше най-студената зона на земята.