Тъй като почти не валеше сняг, налагаше се да топят речен лед, за да си осигурят вода. Смразяващият студ обаче имаше и някои предимства. Притоците на Голямата майка река бяха по-малки и добре замръзнали, което ги правеше по-лесни за преминаване. Те постепенно се забързваха, пресичайки дефилетата на десния бряг заради свирепите ветрове, които бушуваха през долините на реки и потоци. Тези напори на вятъра изтласкваха ледения въздух от районите с високо налягане в южните планини, добавяйки студенината на вятъра към вече смразяващия въздух.
Треперейки дори в дрехите си от дебели кожи, Айла почувства облекчение, когато накрая преминаха широката долина и достигнаха защитната преграда на близките височини.
— Толкова ми е студено! — каза тя, тракайки зъби. — Бих искала малко да се позатопли.
Джондалар я погледна с безпокойство.
— Не си пожелавай това, Айла!
— Защо не?
— Ние трябва да сме преминали глетчера преди да се промени времето. Топлият вятър означава фьон, който топи снеговете и ще промени сезона. Тогава ние ще трябва да заобиколим в посока към север, през страната на Клана. Това ще ни отнеме много повече време и след всичките неприятности, които Чароли им е причинявал, не вярвам да бъдат много гостоприемни.
Тя кимна с разбиране, гледайки към северния бряг на реката.
— Те притежават по-добрата страна — рече Айла, след като го наблюдава известно време.
— Какво те накара да го кажеш?
— Дори оттук можеш да видиш, че има равнини с хубава трева, и това би могло да привлече повече дивеч за ловуване. От тази страна се намират най-вече иглолистни храсталаци, което означава песъчлива земя и оскъдна трева. Тази страна трябва да е твърде близо до леда, за да бъде студена и по-малко богата.
— Може би си права — каза Джондалар, мислейки, че преценката й бе твърде проницателна. — Аз не знам как е през лятото; бил съм тук само през зимата.
Тя беше преценила правилно. Земите в северните равнинни части на долината на Великата река представляваха предимно льос, разположен върху варовикова основна скала, и бяха много по-плодородни в сравнение с тези от южната страна. В допълнение планинските ледници от юг се събираха по-наблизо един до друг, правейки зимите по-сурови, а летата — толкова хладни, че натрупаните снегове и зимният скреж по земята не можеха да се стопят. Повечето от ледниците нарастваха непрекъснато.
Спящото състояние, в което се намираха дърветата през зимата, често караше Айла да се съмнява в тяхното разнообразие, докато не провереше чрез опитване на част от клонче или пъпка или пък на парченце от вътрешната страна на кората. Близо до реката, където преобладаваше елшата, а така също и по протежение на ниските долини на нейните притоци, тя знаеше, че щяха да се намират в торфени блатисти гори, ако беше през лятото; местата, където тези гори се смесваха с върби и тополи, щяха да бъдат най-влажните, докато случайните ясен, бряст или габър — едва ли повече от една оскъдна горица, говореха за суха почва. Рядко срещаният нисък дъб, борещ се за оцеляване в по-защитените кътчета, едва ли намекваше на масивните дъбови гори, че един ден щеше да заеме по-умерени територии. Върху песъчливите почви, които се намираха на издигната камениста земя, не се срещаха никакви дървета. Там вирееха само храсти, боровинки, редки треви, мъхове и лишеи.
Дори и при този студен климат някои птици и животни оцеляваха; тук имаше много от приспособените към студа животни от степите и планините и ловуването беше лесно. Само в редки случаи Айла и Джондалар използваха храната, дадена им от Зеландониите, тъй като искаха да я запазят за прекосяването. Нямаше да се наложи да разчитат изцяло на запасите, които носеха, докато не стигнеха до замръзналата пустош.
Жената видя необикновено дребно снежно бухалче и го показа на Джондалар. Той се превърна в експерт по намирането на диви кокошки, които имаха вкус на бяла яребица, която толкова бе заобичал, особено по начина, по който Айла ги приготвяше.
Преливащите се цветове на перата на дивата кокошка й осигуряваха по-добро прикритие в една територия, непокрита изцяло със сняг. Младият мъж си спомни, че бе имало повече сняг последния път, когато беше идвал насам.