Слагайки камък в джоба на прашката, тя насочи вниманието си към другата група борещи се мъже. Единият беше вдигнал костена бухалка с две ръце и беше готов да я стовари. Тя бързо запрати камъка и видя, че мъжът с бухалката падна на земята. Друг мъж, който държеше копие в заплашителна стойка върху някого на земята наблюдаваше приятеля си да пада. Поклати глава и не видя втория камък да лети, но извика от болка, когато го удари. Копието падна на земята и той хвана наранената си ръка.
Шестима мъже не успяваха да се справят с този, който бе на земята. С прашката си Айла улучи двама, а нападнатата жена здраво налагаше трети. Той бе вдигнал ръце и се опитваше да се предпази от нейните удари. Друг, който беше много близо до мъжа, когото се опитваха да обуздаят, беше блъснат от силен удар. Той се запромъква назад. Айла имаше още два камъка, готови да излетят. Тя запрати единия, предоставяйки на поваления мъж — един мъж от Клана, както се беше досетила — благоприятна възможност. Въпреки че седеше, той сграбчи най-близкия до него мъж, повдигна го от земята и го хвърли към другия мъж.
Жената от Клана поднови своята дива атака, прогонвайки накрая мъжа, с когото се бореше. Въпреки че боят не беше характерен за тях, жените от Клана бяха толкова силни, колкото и техните мъже. И въпреки че би предпочела да се примири, отколкото да се защитава срещу мъж, който би я пожелал, за да облекчи нуждите си, тази жена беше принудена да се бори, за да защити своя наранен другар.
Никой от младите мъже вече не се бореше. Единият лежеше в безсъзнание близо до крака на мъжа от Клана с рана на главата, от която се стичаше кръв, сплъстяваща мръсната му коса. Друг си разтриваше рамото, гледайки кръвнишки жената, която държеше прашката си готова. Останалите бяха контузени и съсипани, а окото на единия се беше подуло и затворило. Тримата, които бяха преследвали жената, трепереха сгушени един до друг с разпокъсани дрехи в страх от вълка, който стоеше и ги наблюдаваше с оголени зъби и предупредително ръмжене.
Джондалар обикаляше наоколо, за да се убеди, че Айла не е пострадала, след което погледна човека на земята и изведнъж бе озарен от мисълта, че това бе мъж от Клана.
Чудеше се защо мъжът все още лежи. Издърпа мъжа, който бе в безсъзнание, далеч от себе си и го преобърна; той дишаше. И тогава видя защо мъжът от Клана не се повдига. Бедрото на левия му крак, точно над коляното, беше наклонено под неестествен ъгъл. Джондалар погледна мъжа с възхищение. Той бе удържал шестима мъже дори със счупен крак! Знаеше, че плоскоглавците са силни, но не беше осъзнал големината на силата и решителността им. Мъжът трябваше да изпитва огромна болка, но не го показваше.
Изведнъж се появи друг мъж, който не беше участвал в нито една от битките. Той се заоглежда наоколо и повдигна вежди. Всичките млади мъже се сгърчиха от неудобство под презрителния му поглед. Те не знаеха как да обяснят това, което се бе случило. В първия момент бяха успели да се отнесат грубо и да се позабавляват с двамата плоскоглавци, които за нещастие се бяха изпречили на пътя им, а в следващия момент зависеха от снизхождението на жена, която можеше да се цели с камъни, от един мъж с твърди като скала юмруци и от най-големия вълк, който някога бяха виждали.
— Какво се случи? — попита новодошлият.
— Твоите хора накрая си го получиха. Сега ти си наред.
Жената беше напълно непозната. Откъде знаеше, че това беше неговата банда? Тя говореше на неговия език, но със странен акцент и той се учуди коя бе тя. Когато Айла изрече това, жената от Клана извърна главата си и започна да я изучава отблизо, въпреки че никой друг не забеляза погледа й. Мъжът с цицината на главата започна да се събужда и Айла отиде да види колко е ударен.
— Махни се от него — нареди мъжът, но в гласа му се долавяше страх.
Айла спря, явно прецени, че мъжът се опитва да запази авторитета си пред бандата, а не проявяваше особена загриженост за ранения.
Тя продължи:
— Той ще има главоболие няколко дни, но ще се оправи. Ако наистина исках да го нараня, нямаше да се спра. Той щеше да е мъртъв, Чароли.
— Откъде знаеш името ми! — извика младият мъж уплашено.
Откъде тази непозната знаеше кой е той?
— Ние знаем повече от твоето име. — Сви рамене Айла. Тя погледна по посока на мъжа и жената от Клана. За повечето от присъстващите те изглеждаха невъзмутими, но Айла можеше да забележи тяхната изненада и притеснение. Те внимателно наблюдаваха хората от Другите, опитвайки се да проумеят странния обрат на събитията.
Мъжът си казваше, че в момента, изглежда, са в безопасност. Не разбираше обаче защо този грамаден мъж им помагаше, като се опълчваше срещу своите. А жената? Ако тя беше жена. Тя владееше оръжието по-добре от повечето мъже, които познаваше. Коя жена използваше оръжие? Срещу хора от нейния род? Дори по-обезпокояващ беше вълкът — животно, което се беше справило с тези мъже, които се бяха опитали да наранят неговата жена… неговата много специална нова жена. Може би високият мъж имаше вълк тотем, но тотемите бяха духове, а това беше истински вълк. Всичко, което можеше да направи, бе да чака. Да не показва болката и да чака.