Той не можеше да открие никакви белези на Клана в нея. Тя беше жена от Другите. Не беше като тези, чиито черти бяха странно деформирани чрез смесица на духове, както много бяха родени в тези времена. Но откъде тази жена от Другите беше научила правилния начин да се обръща към един мъж?
От много години Айла не беше виждала лице от Клана, а неговото лице беше типично, но то не изглеждаше като лицето на хората, които познаваше. Косата и брадата на мъжа бяха по-светлокафяви и изглеждаха меки и не толкова къдрави. Очите му бяха също по-светли, кафяви, но те не бяха дълбоките, влажни, почти черни очи на нейния народ. Неговите черти бяха по-силни, по-подчертани: краищата на веждите му бяха по-тежки, носът му бе по-остър, челото му изглеждаше да се извива назад по-рязко и главата му беше по-удължена. Той, изглежда, бе повече Клан, отколкото нейния Клан.
Айла започна да говори с жестовете и думите от ежедневния език на клана на Брун, езика на Клана, който беше научила като дете. Веднага стана ясно, че той не разбира. Тогава мъжът издаде няколко звуци. По интонация и артикулация те приличаха на звуците на Клана — доста гърлени, с почти недоловими гласни и тя се напрегна, опитвайки се да разбере смисъла им.
Кракът на мъжа беше счупен и тя искаше да му помогне, но освен това й се щеше да узнае повече за тези хора от рода на Клана. В известен смисъл тя се чувстваше по-добре с тях, отколкото с хората от Другите. Но за да му помогне, тя трябваше да намери общ език с него, да го накара да я разбере. Той отново заговори и направи няколко знака с ръце. Стори й се, че тези жестове би трябвало да са й познати, но не можа да схване смисъла им, а звуците му й бяха съвсем непознати. Толкова ли беше различен езикът на нейния Клан, че да не може да общува с клановете от този край?
ГЛАВА 40
Айла не знаеше как да се разбере с тези хора. Мъжът от Клана се беше втренчил в нервната и разстроена млада жена пред него. След това, припомняйки си съборите на Клана, опита стария, официален и преди всичко безсловесен език, който се използваше при общуването им със света на духовете и другите кланове, които говореха на различен език.
Мъжът кимна и направи жест. Тя се зарадва, когато установи, че той я разбира. Тези хора наистина имаха същото потекло като на нейния Клан. Някога, в далечното минало, този мъж бе имал същите праотци с Креб и Иза.
Джондалар наблюдаваше омаян разговора им със знаци. Беше му трудно да следи бързите им плавни движения, които придаваха на езика им повече сложност и неуловимост, отколкото бе предполагал. Когато Айла учеше хората от Лъвския бивак на някои от знаците на езика на Клана: — официален език, защото беше по-лесен за научаване от децата — така че Ридаг да може да се разбира с тях. Момчето винаги се беше радвало да говори повече с нея, отколкото с някой друг. Джондалар се бе досещал, че Ридаг общува с нея по-пълно, но едва сега започна да разбира широтата и дълбочината на този език.
Айла се изненада, когато мъжът пропусна някои от формалностите на запознаването. Той не назова имена, места или кръвни връзки.
— Жено от Другите, този мъж би искал да знае откъде си се научила да говориш.
— Когато тази жена беше малко дете, семейството и народът й се изгубили по време на земетресение. Тя е била отгледана от един клан — обясни Айла.
— Този мъж не знае за някой клан, който да е взимал дете от Другите — направи знак мъжът.
— Кланът на тази жена живее много далеч. Не е ли чувал мъжът за река, наричана от Другите Великата майка?
— Това е границата — направи той нетърпеливо движение.
— Реката продължава много по-далеч, отколкото е известно на мнозина, и стига до голямо море далеч на изток. Кланът на тази жена живее отвъд края на Великата майка.
Той я погледна недоверчиво и изпитателно. Знаеше, че за разлика от народа на Клана, чийто език включваше разбиране на несъзнателните движения и жестове на тялото, които правеше почти невъзможно да се каже едно нещо, а да означава друго, Другите, които говореха със звуци, бяха различни. Той не можеше да бъде сигурен в нея. Не можеше да открие признаци на преструвка, но разказът й изглеждаше така неестествен.
— Тази жена пътува от началото на последния топъл сезон — добави тя.
Той отново стана нетърпелив и Айла разбра, че болката е много силна.
— Какво иска жената? Другите си отидоха. Защо жената не тръгва?
Тя бе спасила живота му и бе помогнала на жена му, което означаваше, че й е задължен, че това ги прави роднини. Тази мисъл го объркваше.
— Тази жена е лечителка. Тази жена иска да види крака на мъжа — обясни Айла.