Той изсумтя презрително.
— Жената не може да бъде лечителка. Жената не принадлежи към Клана.
Тя не се опита да спори. Размисли за момент и след това реши да пробва друг начин.
— Тази жена желае да говори с мъжа от Другите — помоли се тя и той кимна в съгласие. Тя се изправи и тръгна заднишком, преди да се обърне и да отиде при Джондалар.
— Успяваш ли да се разбереш с него? — попита я той. — Зная, че полагаш много усилия, но Клана, при който си отраснала, се намира твърде далеч и аз не съм сигурен, че го правиш добре.
— В началото използвах всекидневния език на моя клан и не успяхме да се разберем. Трябваше да зная, че обикновените им думи и знаци няма да са същите, но когато употребих древния официален език, затрудненията изчезнаха.
— Правилно ли те разбрах? Казваш, че хората от Клана могат да общуват по начин, който се разбира от всички тях? Независимо къде живеят? Не мога да повярвам.
— Предполагам, че е така, но древният начин е в паметта им.
— Искаш да кажеш, че се раждат, знаейки как да говорят по този начин? И всяко бебе може да го прави?
— Не съвсем. Те се раждат с паметта си, но трябва да бъдат „научени“ как да го използват. Не зная как става, нямам спомени, но изглежда нещо като „припомняне“ на това, което знаят. Обикновено трябва да им се припомни веднъж и след това всичко си идва на място. Ето защо някои от тях мислеха, че не съм много умна. Усвоявах много бавно, преди да се науча да запаметявам бързо, но даже и тогава не беше лесно. Ридаг имаше паметта, но нямаше кой да го научи… да му припомни. Ето защо не познаваше езика на жестовете, преди да дойда аз.
— Ти да усвояваш бавно! Никога не съм виждал някой, който да учи езици по-бързо от теб — възкликна Джондалар.
— Това е различно. Мисля, че Другите имат някакъв вид памет за словесен език, но ние се учим да говорим със звуците на тези около нас. За да научиш различен език, трябва единствено да запомниш групите звуци и понякога друг начин за подреждането им заедно — каза тя. — Даже да не си съвършен, все пак ще можете да се разбирате един друг. Езикът на този мъж е по-труден за нас, но не това е проблемът, който имам с него. Задължението е проблемът.
— Задължението? Не разбирам.
— Него адски го боли, въпреки че никога няма да го покаже. Аз искам да му помогна, искам да наместя крака му. Не зная как ще се върнат при клана си, но за това ще мислим по-късно. Първо трябва да оправя крака. Но той вече ни е длъжник и след като зная езика му, зная и задължението. Ако той вярва, че сме спасили живота му, то е роднински дълг. Той не желае да ни дължи повече от това — опита се да му обясни твърде сложната зависимост по прост начин.
— Какво е роднински дълг?
— То е задължение… — помъчи се тя да го представи в разбираем вид. — Обикновено е между ловците на един клан. Ако един мъж спаси живота на друг, той „притежава“ частица от духа му. Мъжът, който е щял да умре, дава такава частица, за да бъде върнат към живота. Тъй като никой мъж не иска дори и една частица от духа му да умре — да отиде преди него в другия свят — ако друг притежава частица от духа му, то той ще направи всичко, за да спаси живота на този мъж. Това ги прави кръвни роднини, по-близки от братя.
— В това има смисъл — кимна Джондалар.
— Когато мъжете ловуват заедно — продължи Айла, — се налага да помагат един на друг и често да спасяват живота на другите, така че обикновено частица от духа на всеки принадлежи на някой от другите. Това ги прави роднини по начин, който излиза извън рамките на семейство. Ловците в един клан могат да бъдат сродници, но роднинството в семейството не може да бъде по-силно от връзката между ловците, защото те не могат да предпочетат едното пред другото. Те всички трябва да зависят един от друг.
— В това има мъдрост — промълви той замислено.
— Това се нарича роднински дълг. Този мъж не познава обичаите на Другите, а и не разсъждава много за това, което наистина знае.
— Кой може да го обвинява след Чароли и бандата му?
— Това е много извън повече Джондалар. Но той не се чувства щастлив да ни бъде в дълг.
— И той ти каза всичко това?
— Не, разбира се, че не. Но езикът на Клана е повече от жестовете, направени с ръце. Той е начинът, по който човек седи или стои, изражението на лицето — дребни неща, но всички те имат своето значение. Аз израснах в клан. Тези неща са дотолкова част от мен, колкото и от него. Зная какво го безпокои. Ако ме приеме като лечителка от Клана, то ще свърши работа.
— Каква ще е разликата?
— Това ще означава, че аз вече имам частица от духа му.
— Но ти даже и не го познаваш. Как можеш да притежаваш частица от неговия дух?