— Разбира се, че са различни. Всички мъже и жени са различни… и аз съм доволен от това.
— Не искам да кажа, че са различни по начина, по който ти виждаш разликата. Ти можеш да направиш всичко, което може и една жена, Джондалар, с изключение да имаш бебе и въпреки че си по-силен, аз мога да направя почти всичко, което можеш и ти. Но мъжете от Клана не могат да свършат много от нещата, които вършат жените, така както и жените не могат да направят това, което могат мъжете. Те нямат памет за това. Когато се обучавах да ловувам, много хора останаха по-изненадани от това, че имам способностите и дори желанието да се науча, отколкото че съм тръгнала срещу обичаите на Клана. След това те вече не биха се учудили дори и да родиш дете. Мисля, че жените бяха дори по-изненадани отколкото мъжете. Такава мисъл не би хрумнала на някоя жена от Клана.
— Мислех, че каза, че хората на Клана и Другите си приличат много.
— Наистина е така. Но в някои неща те са по-различни. Даже аз не мога да си го представя, а бях една от тях за малко. Сега готов ли си вече да говориш с него?
— Така мисля.
Високият, рус мъж тръгна към якия, набит мъж, който все още седеше на земята с огънато под неестествен ъгъл бедро. Айла го последва. Джондалар се наведе, за да приседне до мъжа, и погледна към Айла, която кимна одобрително.
Никога не се бе намирал в непосредствена близост до възрастен плоскоглавец и първата му мисъл беше за Ридаг. Сравнението с този мъж говореше повече от красноречиво, че момчето никога не е било изцяло от Клана. Спомняйки си странното, умно и болнаво дете, Джондалар осъзна, че чертите му са били силно променени, омекотени беше думата, която му хрумна. Лицето на мъжа пред него беше голямо: едновременно дълго и широко и някак си изпъкнало, с внушителен и остър нос. Добре сресаната му брада не успяваше напълно да скрие дръпнатата назад челюст и липсата на брадичка.
Сплъстената му гъста, леко къдрава и светлокестенява коса покриваше огромна, продълговата глава, издута и заоблена отзад. Тежките надочни ивици заемаха по-голямата част от челото. Джондалар трябваше да положи усилие, за да удържи желанието си да посегне с ръка и да докосне високото си чело и куполообразната си глава. Сега можеше да разбере защо ги наричаха „плоскоглавци“. Струваше му се, че някой е взел глава, оформена като неговата, но малко по-голяма и направена от пластичен материал като мокра глина, и след това я е премоделирал, натискайки надолу и изравнявайки челото, принуждавайки масата да се измести назад.
Тежките надочни ивици на мъжа бяха подчертани от рунтави вежди и напръсканите със златни точици, почти кафяви очи излъчваха любопитство, интелигентност и болка. Джондалар разбра защо Айла искаше да му помогне.
Той направи несръчно жеста за поздрав, но беше окуражен от израза на изненада върху лицето на мъжа от Клана, който му отвърна. Джондалар не беше уверен какво трябва да направи след това. Помисли си какво би направил, ако бе срещнал някой непознат от друга Пещера или Бивак, и се опита да си спомни знаците, които се бе научил да прави с Ридаг.
Направи жест, който означаваше „този мъж се нарича…“ и след това изговори името си и основната си принадлежност „Джондалар от Зеландониите“.
Беше твърде мелодично, твърде изпълнено със срички, твърде много за мъжа от Клана, за да чуе всичко наведнъж. Той поклати глава, след това наклони глава, като че ли това щеше да му помогне да чуе по-добре, и потупа Джондалар по гърдите.
„Не е трудно да се разбере какво иска да каже“ — помисли Джондалар. Отново направи жеста „този мъж се нарича…“ и след това изговори името, но само него и по-бавно — „Джондалар“.
Мъжът затвори очи, за да се съсредоточи, отвори ги и поемайки дълбоко дъх, изговори високо „Дьондар“.
Джондалар се усмихна и кимна в потвърждение. Думата беше изговорена с дълбок глас, не напълно артикулирана и с поглъщане на гласните звуци, но все пак достатъчно близка. И странно позната. В този момент се сети. Разбира се! Айла! Макар и не толкова силно изразено, това се долавяше и в нейния изговор на думите. Това бе причина за странния й акцент. Нищо чудно, че никой не бе успял да го определи. Това бе акцентът на Клана и никой не знаеше, че те могат да говорят.
Айла се изненада колко добре мъжът бе произнесъл името на Джондалар. Изпита съмнение дали тя самата го е направила толкова добре, когато се бяха видели за първи път, и се запита дали този мъж не бе имал контакти с Другите и преди. Ако е бил избран да представя народа си или да създаде някаква форма на контакт с така наречените „Други“, то това би говорило за високо положение. Още една причина за него, разбра тя, да бъде предпазлив при създаване на кръвни връзки с Другите, особено с Други с неизвестно положение. Той не би искал да обезценява собственото си положение, но задължението си е задължение, и независимо дали той или другарката му бяха готови да го приемат, продължаваха да се нуждаят от помощ. По някакъв начин тя трябваше да го убеди, че те са Други, които разбират значението на връзката и заслужават общуването.