Мъжът гледаше Джондалар, потупа още веднъж с ръка гърдите му и се приведе леко напред.
— Гюбан — каза той.
Джондалар беше също толкова затруднен да повтори името, колкото и Гюбан с „Джондалар“, а мъжът също така великодушно прие неправилното произнасяне на името си, както и Джондалар своето.
Айла изпита облекчение. Размяната на имената не беше много, но все пак беше някакво начало. После с изненада забеляза, че косата на жената от Клана е по-светла от нейната. Главата на непознатата беше покрита с пухкави меки къдри, толкова светли, че изглеждаха почти бели, но тя беше млада и много привлекателна. Вероятно втора жена в огнището на Гюбан, защото той беше мъж в разцвета на силите си, и тази жена вероятно произхождаше от различен клан и беше наистина нещо, за което си струва да се бори човек.
Жената погледна към Айла и бързо отвърна поглед встрани. Айла се учуди. И преди беше виждала тревога и страх в женски очи и затова погледна по-внимателно, но също така неуловимо, както го беше направила и младата жена от Клана. Наистина ли имаше напълняване в кръста? Не беше ли препаската около гърдите твърде стегната? Тя е бременна! Нищо чудно, че е разтревожена. Един мъж с лошо излекуван счупен крак вече не е пълноценен. И тъй като този мъж вероятно притежава високо положение, то и отговорностите му също са тежки. „Трябва — помисли си Айла — да убедя Гюбан да ми позволи да му помогна.“
Двамата мъже продължаваха да седят, наблюдавайки се един друг. Джондалар не знаеше какво следва да направи, а Гюбан изчакваше. Накрая Джондалар се обърна отчаяно към Айла.
— Тази жена е Айла — каза той, използвайки прости жестове и след това изговаряйки името й.
В първия момент тя си помисли, че е направил груба грешка, но видя реакцията на Гюбан и реши, че може би не е. Представяйки я толкова бързо, само показваше високата почит, с която тя се ползваше като лечителка. А след това, когато той продължи, се зачуди дали не е прочел мислите и.
— Айла лечител. Много добър лечител. Добри лекарства. Иска помогне Гюбан.
Жестовете, които Джондалар правеше, не бяха нищо повече от бебешки говор за мъжа от Клана. В тях нямаше нюанси, подсказващи отсенки, никаква сложност, но искреността им личеше. Беше изненадващо да се открие мъж от Другите, който изобщо да може да говори правилно. Повечето от тях бърбореха, мънкаха или ръмжаха като животни. Те бяха като деца и в крайна сметка Другите не бяха считани за много умни.
От друга страна, жената притежаваше изумителна дълбочина да схваща неуловимите нюанси, както и способност да общува. С неуловима изисканост тя бе превела някои от тънките изразни средства на Дьондар, улеснявайки ги в общуването им, без да ги притесни. Колкото и невероятно да бе, че е отгледана от някой клан и е пропътувала такова голямо разстояние, тя така добре разговаряше, че почти можеше да се повярва, че принадлежи на Клана.
Гюбан никога не беше чувал за клана, за който говореше жената, а той познаваше много от тях. Освен това говоримият език, който тя бе използвала, му бе напълно непознат. Даже езикът на клана, към който принадлежеше неговата блондинка, не беше толкова странен, но все пак тази жена от Другите познаваше древните свещени жестове и можеше да ги използва с голямо умение и точност. Много рядко явление за една жена! Той предположи, че тя може би скриваше нещо, но не бе сигурен. В края на краищата тя беше жена от Другите и той в никакъв случай нямаше да я попита. Жените, особено лечителките, обичаха да запазват някои неща за себе си.
Болката от счупения крак се усилваше и той едва се сдържаше да не започне да стене.
Но как можеше тя да бъде лечителка? Не беше от Клана. Нямаше спомени за това. Дьондар заяви, че е лечителка, и говореше за умението й с голямо убеждение…, а кракът му беше счупен. Гюбан изскърца със зъби. Може би беше лечителка, но това не я правеше лечителка на Клана. Задължението му и без това беше вече твърде голямо. Кръвният дълг дори само към този мъж беше достатъчно лошо нещо, а какво оставаше и за такъв към жена, и то жена, която използва оръжие?
И все пак какво биха могли да направят той и жена му без тяхната помощ? Неговата жена очакваше бебе. Тревожеше се за нея. Беше почувствал неизразим гняв, когато онези мъже се нахвърлиха върху нея, опитвайки се да я изнасилят. Ето защо беше скочил от върха на скалата.