Беше му отнело много време да се изкачи там и не можеше да си позволи да слиза обратно толкова дълго.
Беше видял следите на елен и се бе изкачил, за да се огледа наоколо, да види какво би могъл да ловува, докато тя събираше кора и правеше разрези в нея за сока, който скоро щеше да потече. Беше казала, че скоро ще се затопли, въпреки че някои от останалите не й бяха повярвали. Все още беше странница, но беше казала, че има паметта за това и е сигурна. Той искаше да й даде възможност да го докаже на другите и я бе взел със себе си въпреки опасността от тези мъже.
Беше студено и той предполагаше, че ще ги избегнат, ако се придържат към заледените върхове. Върхът на скалата му се струваше добро място, откъдето можеше да огледа околността. Силната болка при тежкото приземяване и изпукването на крака го замаяха, но не можеше да се предаде. Мъжете се нахвърлиха върху него и той трябваше да се бие, независимо дали боли или не. Почувства топлина при спомена как тя се спусна към него. Бе се изненадал, когато я видя да удря онези мъже. Никога преди това не беше виждал жена да го прави и никога нямаше да каже на някого, но му бе харесало, че се опитва да му помогне.
Той премести тежестта си, опитвайки се да обуздае пронизващата болка. Но не беше само болката. Много отдавна се бе научил да устоява на болка. Страховете бяха по-трудни за преодоляване. Какво би се случило, ако загубеше завинаги способността си да ходи? Счупен крак или ръка изискваха дълго лечение и ако костите зараснеха лошо, изкривяха се, променяха формата си или се скъсяха…, какво щеше да стане, ако не можеше да ловува?
Ако не можеше да ловува, щеше да загуби положението си. Повече нямаше да бъде вожд. Беше обещал на вожда на клана й да се грижи за нея. Тя му беше любимката, но неговото положение бе високо и тя беше поискала да тръгне с него. Даже му беше казала в уединението на кожите им, че бленувала за него.
Първата му жена не бе останала твърде доволна, когато се бе върнал вкъщи с младата и красива втора жена, но тя беше добра съпруга от Клана. Беше се грижила с много старание за огнището му и щеше да запази положението си на Първа съпруга. Беше обещал да се грижи за нея и за двете й дъщери. Не бе имал нищо против. Въпреки че винаги бе искал тя да има син, дъщерите на жена му бяха възхитителни. Обаче скоро щяха да пораснат и да си отидат.
Но ако той не можеше повече да ловува, нямаше да може да се грижи за никого. Вместо това кланът щеше да трябва да се грижи за него като за старец. А как щеше да се грижи за своята блондинка, която скоро щеше да му роди син? На нея нямаше да й бъде трудно да си намери мъж, който да я вземе с желание, но той самият щеше да я загуби.
Дори не би могъл да се върне обратно при клана, ако не можеше да ходи. Тя трябваше да отиде за помощ. Ако не успееше сам да се върне, щеше да падне в очите на хората от своя клан, но щеше да бъде дори още по-лошо, ако счупеният крак започнеше да го забавя и да пречи на умението му да ловува, или изобщо не му позволеше да ловува отново.
„Може би ще трябва да говоря с тази лечителка от Другите — помисли той, — въпреки че е жена и използва оръжие. Може би положението й е високо, Дьондар се отнася към нея с голямо уважение, а и неговото също ще да е високо, защото в противен случай не би взел за съпруга една лечителка. Наравно с мъжа беше накарала онези мъже да избягат… тя и вълка. Защо един вълк ще им помага?“ Беше я видял да говори на животното. Знакът беше прост и заповеден. Беше го накарала да ги изчака при дървото близо до конете и вълкът я разбра и послуша. Все още беше там, очаквайки заповедите й.
Гюбан погледна настрана. Беше трудно дори да се помисли за тези животни без дълбок, спотаен ужас от духовете. Какво друго би могло да привлече вълка или конете към тях? Какво друго би накарало зверовете да се държат така неподобаващо на животни?
Можеше да се закълне, че блондинката му се тревожи, но как да я обвинява? След като Дьондар беше способен да представи неговата жена, може би щеше да бъде подходящо да спомене и своята. Не искаше те да си помислят, че положението й, спечелено благодарение на него, е по-ниско от това на Дьондар. Гюбан направи незабележимо движение към жената, която бе наблюдавала и видяла всичко, но като добра съпруга от Клана, бе успяла да остане незабележима.
— Тази жена е… — направи той жест, потупа я по рамото и добави — Йорга.
Джондалар доби впечатлението за две лястовици, разделени от сплескано „р“. Не можеше дори да започне д произнася звука. Айла видя затруднението му и се помъчи да измисли начин, по който да се справи с положението. Тя повтори името така, както Джондалар би могъл да го произнесе, но се обърна към нея като жена.