— Йорга — добави с жестове, — тази жена те поздравява. Тази жена се нарича… — и много внимателно и бавно произнесе — Айла. — След това продължи едновременно със знаци и думи, така че Джондалар да може да разбере.
— Мъжът, наречен Дьондар, също би искал да поздрави съпругата на Гюбан.
Това не беше начинът, по който щеше да бъде направено в Клана, помисли Гюбан, но все пак тези хора бяха Други не беше обидно. Беше любопитен да види как ще постъпи Йорга.
Тя погледна към Джондалар и отново сведе поглед към земята. Гюбан мръдна съвсем леко, но достатъчно, за да даде да разбере, че е доволен. Тя беше признала съществуването на Дьондар, но не повече от това.
Джондалар не се показа толкова изтънчен. Никога преди не се бе срещал с хора от Клана… и беше любопитен! Погледът му се задържа върху нея много по-дълго. Чертите й бяха подобни на тези на Гюбан, но по женски смекчени и той беше забелязал вече, че е яка, но ниска като момиче. Не беше красива, с изключение на светложълтите, пухкави и меки къдрици, но би могъл да разбере защо Гюбан я намира за прекрасна. Внезапно осъзна, че той го наблюдава, кимна едва-едва и отмести поглед от жената. Мъжът от Клана бе започнал да гледа сърдито, трябваше да бъде по-внимателен.
Гюбан не бе харесал вниманието, с което Джондалар бе удостоил жена му, но почувства, че в това не се крие преднамерена липса на уважение, така че физическата болка беше по-трудна за обуздаване. Той трябваше да научи повече за тази лечителка.
— Бих искал да говоря с твоята… лечителка, Дьондар — направи знак той.
Високият мъж разбра какво иска да каже и кимна. Айла, която ги наблюдаваше, се приближи бързо и седна в почтителна поза пред мъжа.
— Дьондар каза, че жената е лечителка. Жената казва, че лекува. Гюбан би искал да знае как една жена от Другите може да бъде лечителка на Клана.
Айла заговори с думи и с жестове, така че Джондалар да може да разбира какво точно казва.
— Жената, която ме взе и отгледа, беше лечителка. Иза произхождаше от най-древен род на лечителки. Иза беше като майка на тази жена и я обучи заедно с родната си дъщеря — обясни Айла. Той я гледаше недоверчиво, но въпреки това искаше да научи повече. — Иза знаеше, че тази жена не притежава паметта, както дъщеря й.
Гюбан кимна в знак на съгласие.
— Иза накара тази жена да помни, накара тази жена да разказва на Иза отново и отново, да показва отново и отново, докато лечителката се увери, че тази жена няма да загуби паметта. Тази жена беше щастлива да лекува, да повтаря многократно, за да придобие навиците на лечителка.
— Иза ми каза, че е мислила, че тази жена също произхожда от дълго потекло на лечителки — лечителки на Другите. Иза каза, че аз мисля като лечителка, но ме научи как да мисля за лекуването като жена от Клана. Тази жена не е родена с паметта на лечителка, но паметта на Иза е вече и моя памет.
Айла бе привлякла вниманието на всички върху себе си.
— Иза се разболя от кашлица, която дори тя не можеше да излекува, и аз започнах да върша повече работи. Дори вождът беше доволен, когато излекувах едно изгаряне, но Иза запази статута си в клана. Когато беше вече твърде болна, за да измине пътя до Събора на Клана, а истинската й дъщеря беше все още твърде млада, вождът и Мог-ърът решиха да ме направят лечителка. Те казаха, че след като притежавам паметта, аз съм лечителка от нейното потекло. По-младите мог-ъри и вождове, присъстващи на Събора на Клана, в началото не харесаха идеята, но накрая също ме приеха.
Забеляза интереса на Гюбан и усети, че иска да й повярва. Взе декорираната торбичка от врата си, развърза шнурчето и разпиля в дланта си част от съдържанието й, след това взе едно малко, черно камъче и му го подаде.
Той знаеше какво е то — черният камък, който оставя следи, беше мистика. Даже и най-малкото парченце можеше да съдържа миниатюрна частица от духовете на всички хора на Клана и беше давано на лечителка, когато се вземеше частица от нея. Амулетът, който тя носеше, е странен, помисли той, типичен за начина, по който Другите вършеха нещата, но той не предполагаше, че те изобщо носят амулети. Може би не всички от Другите бяха невежи и скотове.
Гюбан забеляза друг от предметите в амулета й и й го посочи.
— Какво е това?
Айла върна останалите предмети обратно в амулета и го постави на земята, за да може да отговори.
— Това е ловният ми талисман.
„Това не може да е вярно — помисли той. — Това доказва лъжите й.“