— Жените от Клана не ловуват.
— Зная, но аз не принадлежа на Клана. Аз бях избрана от тотем на Клана, който ме защити и отведе при клана, който стана мой, и моят тотем искаше аз да ловувам. Нашият мог-ър се върна назад в миналото и намери старите духове, които му казаха. Те извършиха специална церемония. Бях наречена Жената, която ловува.
— Какъв е този тотем на Клана, който те избра? За голяма изненада на Гюбан Айла повдигна туниката си, развърза шнурчетата около тясната част на гамашите си и ги смъкна надолу, за да открие лявото си бедро. По плътта ясно проличаха четирите успоредни линии, издрани в младостта й от нокти.
— Моят тотем е Пещерният лъв.
Жената от Клана затаи дъх. Тотемът беше твърде силен за жена. Щеше да й бъде трудно да има деца.
Гюбан изръмжа в признание. Пещерният лъв беше най-силният ловен тотем, мъжки тотем. Никога досега не бе виждал жена, която да го притежава, и все пак това бяха белезите, които се издълбаваха в дясното бедро на момче, чийто тотем беше Пещерният лъв, след като бе извършило първото си значително убийство и бе станало мъж.
— Тотемът е на левия крак. Белегът е оставен върху десния крак на мъжа.
— Аз съм жена, а не мъж. Страната на жената е вляво.
— Твоят мог-ър ли те беляза там?
— Самият Пещерен лъв ме беляза, когато бях момиче, точно преди моят клан да ме намери.
— Това обяснява използването на оръжието — направи знак Гюбан — но как ще имаш деца? Има ли мъжът с коси като на Йорга достатъчно силен тотем, който да надделее твоя?
Джондалар изглеждаше смутен. Самият той понякога си бе задавал този въпрос.
— Пещерният лъв избра също и него и остави своя белег. Зная, защото Мог-ърът ми каза, че Пещерният лъв избрал мен и оставил белезите на крака ми, за да го потвърди, така както Пещерната мечка избрала него и взела окото му…
Гюбан беше потресен. Изостави официалния език, но тя го разбра.
— Могор Едноокия! Ти познаваш Могор Едноокия?
— Живях при огнището му. Той ме отгледа. Той и Иза бяха родственици и когато нейният съпруг умря, той взе нея и децата й. На Събора на Клана той беше наречен Мог-ър, но за тези, които живееха при огнището му, беше Креб.
— Дори на нашите Събори на Клана се говори за Могор Едноокия и неговия могъщ… — Искаше да каже още нещо, но размисли. Мъжете не трябваше да говорят пред жени за лични и тайни мъжки церемонии. Умението й в древните жестове лесно би могло да се обясни, ако е била учена от Могор Едноокия. Гюбан си припомни, че Могор Едноокия бе имал родственица лечителка от древно потекло, внезапно той се отпусна и разкри колко го боли счупения крак. Пое дълбоко дъх и погледна към Айла, седнала с кръстосани крака и сведен поглед в позата на истинска жена от Клана. Потупа я по рамото.
— Почитана лечителко, този мъж има… малък проблем — направи жест Гюбан на безсловесния език на Клана на Пещерната мечка. — Този мъж желае да помоли лечителката да погледне крак. Кракът може да е счупен.
Айла затвори очи и въздъхна. Беше успяла да го убеди.
Щеше да й позволи да лекува крака му. Тя направи знак на Йорга да му приготви легло. Прегледа счупения крак и реши, че съществува голяма възможност той отново да може да използва крака си пълноценно, но за да бъде излекуван, тя ще трябва да го изправи, намести и постави в шина от брезова кора, за да не му позволи да го движи.
— Изправянето ще бъде болезнено, но аз имам нещо, което ще го успокои и приспи — обърна се тя към Джондалар. — Ще преместиш ли лагера ни тук? Зная, че ще бъде трудно, но искам да направим палатка за него. Те не са имали намерение да отсъстват повече от един ден, а той не трябва да бъде на студено, особено след като му дам приспивателно. Също така ще ни трябват дърва за огън. Не искам да използваме горящите камъни и ще трябва да отрежем малко дърва за шина. Когато заспи ще набавя брезова кора и може би ще направя патерици. След известно време той ще поиска да се разхожда.
Джондалар я наблюдаваше как командва и се усмихна. Не му се щеше да закъсняват, дори и един ден щеше да бъде твърде много, но той също искаше да помогнат. Освен това Айла нямаше да се съгласи да тръгнат. Единствената му надежда беше да не се задържат много на това място.
Джондалар отиде с конете до първия им лагер, натовари ги, върна се и свали багажа, след което заведе Уини и Рейсър до сечището, където можеха да потърсят изсъхнала трева. Тук-там се намираше по някой изправен стрък, но повечето беше под снега. Сечището се намираше близо до новото им местоположение, но не се виждаше, така че животните по-малко щяха да безпокоят хората от Клана. Изглежда, те считаха, че питомните животни са друг израз на странното поведение на Другите, но Айла забеляза, че двамата почувстваха облекчение, когато неестествено кротките коне бяха скрити от погледа им и остана доволна, че Джондалар е помислил за това.