Веднага след завръщането му Айла извади медицинската си торба от една кошница. Въпреки че бе приел помощта й като лечителка, Гюбан с облекчение забеляза торбата й от видрова кожа, изработена в стария стил на Клана, удобна и неукрасена. Тя се погрижи да отстрани също и Вълчо, който обикновено бе любопитен и дружелюбен към хора, с които Айла и Джондалар са се сприятелили, не показа желание да се сдружи с хората от Клана. Изглеждаше доволен да стои настрани и наблюдава. Айла се запита дали не усеща неспокойството, което създава.
Джондалар помогна на жените да преместят пострадалия мъж в палатката. Беше изненадан от тежестта му. Джондалар осъзна също, че преместването е много болезнено за него, въпреки че лицето на Гюбан не го показваше. Нежеланието на мъжа да признае болката го накара да попита Айла, дали той наистина я усеща, но тя обясни, че този стоицизъм се възпитава в мъжете от Клана още в детската им възраст. Уважението му към мъжа нарасна. Той не принадлежеше към раса от слабаци.
Жената също беше изненадващо силна, макар и не колкото мъжа. Любопитството му бе започнало да се възбужда при откриването на приликите и разликите между хората от Клана и неговия собствен вид. Не беше съвсем сигурен кога точно се бе случило, но в един момент си даде сметка, че вече не се пита дали те са човешки същества или не. Бяха различни, разбира се, но определено бяха хора, не животни.
Накрая Айла приключи, като използва няколко горящи камъка, целейки да повиши температурата на огъня и за да приготви по-бързо татула, хвърли няколко горещи камъка за готвене направо във водата. Гюбан се възпротиви да изпие цялото количество. Намести крака му с помощта на Йорга и Джондалар и след това направи здрава шина. Гюбан заспа чак когато всичко беше свършило.
Йорга настоя тя да приготви яденето, въпреки че интересът на Джондалар към процедурите и вкусовете я объркваше. През нощта, докато седяха около огъня, той започна да дяла патерици за Гюбан, докато Айла обясняваше на Йорга как да приготвя лекарство против болка. Обясни й как се използват патериците и необходимостта от подложка под ръцете. Йорга непрекъснато се изненадваше от познанията на Айла за Клана и обичаите му, но беше забелязала и „акцента“ й. Накрая разказа за себе си и Айла преведе за Джондалар.
Йорга бе искала да събере лико и отреже някое и друго дърво. Гюбан я придружил, за да я пази; защото твърде много жени били нападани от бандата на Чароли и не им позволявали вече да излизат сами, което създавало затруднения на клана. Мъжете разполагали с по-малко време за ловуване, защото трябвало да придружават жените. Това било причината Гюбан да се качи на скалата и да се огледа за животни, докато тя събирала лико. Мъжете на Чароли вероятно помислили, че е сама, и може би нямало да я нападнат, ако били видели Гюбан, но когато той ги видял да се нахвърлят върху нея, скочил от скалата, за да я защити.
— Изненадан съм, че е счупил само един крак — каза Джондалар, поглеждайки към върха на каменната стена.
— Костите на хората от Клана са изключително здрави — заяви Айла — и дебели. Не се чупят много лесно.
— Тези мъже не трябваше да бъдат много груби с мен — отбеляза Йорга с жестове. — Щях да приема нещата, ако ми бяха дали сигнал и ако не бях чула писъка му. Тогава разбрах, че става нещо много лошо.
Продължи да разказва. Няколко мъже нападнали Гюбан, а трима се опитали да я насилят. Тя разбрала по крясъка от болка, че нещо не е наред с Гюбан, и се опитала да избяга от мъжете. Тогава двама други я повалили на земята. Неочаквано точно в този момент се появил Джондалар, удряйки мъжете от Другите, а вълкът скочил върху тях и започнал да ги хапе.
Тя погледна младата жена закачливо.
— Твоят мъж е много висок и носът му е много малък, но когато го видя да се бие с другите мъже, тази жена мислеше за него като за дете.
Айла доби озадачен вид и след това се разсмя.
— Не разбрах добре какво каза или искаше да каже — заяви Джондалар.
— Пошегува се.
— Пошегува се? — Той не предполагаше, че те са способни да се шегуват.
— Тя каза, че въпреки грозотата ти, когато те е видяла да идваш на помощ, е могла да те целуне — каза Айла и след това обясни думите си на Йорга.
Жената се смути, но погледна Джондалар и след това Айла.
— Благодарна съм на твоя висок мъж. Може би, ако детето, което нося, е момче и ако Гюбан ми позволи да предложа име, ще му кажа, че Дьондар не е чак толкова лошо.