— Това не беше шега, нали, Айла? — попита той, изненадан от неочаквания изблик на чувства.
— Не, не мисля, че беше шега, но тя може само да предложи, защото за едно момче ще бъде трудно да израсне в Клана с това необичайно име. Все пак Гюбан може да се съгласи. За мъж от Клана той е изключително отворен към нови идеи. Йорга ми разказа как са се бракосъчетали и аз мисля, че са се влюбили, което се среща безкрайно рядко. Повечето бракосъчетания се планират и уреждат.
— Какво те кара да мислиш, че са се влюбили? — попита Джондалар. Беше му интересно да чуе една любовна история на Клана.
— Йорга е втората жена на Гюбан. Кланът й живее много далече оттук, но той отишъл там, за да съобщи за голям Събор на Клана и да обсъдят нас, Другите, както и за Чароли, който създава неприятности на жените им. Аз й разказах за плановете на Лозадунаите да го спрат, но ако разбирам правилно, някои групи от Другите са направили опити да търгуват с няколко от клановете.
— Това е изненадващо.
— Да. Общуването е най-големият проблем, но мъжете на Клана, включително Гюбан, не вярват на Другите. При посещението си в далечния клан той видял Йорга и тя него. Гюбан я поискал, но причината, която изтъкнал, била да установи по-близки връзки с някои от далечните кланове, така че да могат да обменят новини, особено за всички тези нови намерения. Върнал се с нея. Повечето от тях биха известили намеренията си на вожда, биха се върнали и обсъдили проблема със собствения си клан и биха дали възможност на първата си жена да свикне с мисълта, че ще дели огнището си с друга.
— Първата жена на огнището му не е знаела? Това се казва смел мъж.
— Първата имала две дъщери, а той искал жена, която да му даде син. Мъжете от Клана залагат много на синовете от съпругите си и разбира се, Йорга се надява, че бебето, което носи, ще бъде момчето, което той иска. Тя имала известни затруднения, докато свикне с новия клан — те не я приели веднага — и ако кракът на Гюбан не зарасне добре и той загуби положението си, тя се страхува, че ще обвинят нея.
— Нищо чудно, че изглеждаше толкова разстроена. Айла не спомена пред Джондалар, че е казала на Йорга, че тя също е на път към дома на мъжа си, далеч от своя народ. Не виждаше никаква причина да засилва тревогите му, но продължаваше да се безпокои от мисълта как ще бъде посрещната от народа му.
Двете жени желаеха да имат възможността да се виждат една друга и обменят опита си. Те се чувстваха почти роднини поради кръвното задължение между Гюбан и Джондалар и за краткото време, което бяха прекарали заедно, Йорга бе почувствала Айла по-близка, отколкото която и да е друга от жените, които беше срещала преди това. Но Кланът и Другите не се срещаха.
Гюбан се събуди в полунощ, но продължаваше да се чувства замаян. До сутринта се ободри, но преживяното предния ден напрежение го бе изтощило. Когато следобед Джондалар провря глава в палатката, той с изненада установи колко е доволен да види високия мъж, но не знаеше какво да прави с патериците, които той държеше.
— Аз използва същото след атака на лъв — обясни Джондалар. — Помага ми ходи.
Гюбан изпита внезапен интерес и пожела да ги изпробва, но Айла не позволи. Беше твърде рано. Накрая той отстъпи само след като заяви, че ще го направи на следващия ден. Вечерта Йорга уведоми Айла, че Гюбан иска да разговаря с Джондалар по някои много важни въпроси и моли за помощта й да им превежда. Тя разбра, че е сериозно, предполагаше за какво става дума и поговори предварително с Джондалар, така че да му помогне да разбере в какво биха могли да се състоят затрудненията.
Мъжът все още продължаваше да се безпокои за кръвния дълг към Айла, която беше помогнала с оръжие при спасяване на живота му.
— Трябва да го убедим, че дългът му е към теб, Джондалар. Ако му кажеш, че си мой съпруг, би могъл да го убедиш, че след като носиш отговорност за мен, то всеки дълг към мен е в действителност към теб.
Той се съгласи и след известна подготовка за установяване на процедурите пристъпиха към по-сериозните разисквания.
— Айла е моя съпруга и принадлежи на мен — заяви Джондалар, а тя превеждаше с цялата си изкусност. — Аз съм отговорен за нея и дълговете към нея са дългове към мен — след което за нейна изненада добави, — и аз също имам задължение, което тежи на духа ми. Имам кръвен дълг към Клана.
Гюбан запази спокойствие.
— Дългът тежи много на духа ми, защото не зная как да го изплатя.
— Разкажи ми за него — направи знак Гюбан. — Може би ще успея да ти помогна.
— Бях нападнат от пещерен лъв, както спомена Айла. Бях белязан, избран от Пещерния лъв, който сега е мой тотем. Тя беше тази, която ме намери. Бях близо до смъртта и моят брат, който беше с мен, вече бе отишъл в света на духовете.