— Съжалявам. Тежко е да загубиш брат.
Джондалар само кимна в отговор.
— Ако Айла не ме беше намерила, аз също щях да бъда мъртъв, но когато тя била дете и близо до смъртта, Кланът я взел и отгледал. Ако не е била взета от Клана, когато била дете, тя нямаше да е жива. Ако не е останала жива и не е била научена от Клана да лекува, аз нямаше да оживея. Аз дължа живота си на Клана, но не зная как да се издължа и на кого.
Гюбан кимна с голямо съчувствие. Беше сериозен проблем и огромно задължение.
— Имам молба към Гюбан — продължи той. — След като Гюбан има кръвен дълг към мен, аз го моля да приеме в замяна моя към Клана.
Мъжът от Клана остана доволен да научи проблема и обмисли молбата задълбочено. Да обмени кръвния дълг беше далеч по-приемливо, отколкото просто да дължи живота си на мъж от Другите и да даде частица от духа си. Накрая кимна с глава.
— Гюбан ще приеме замяната — каза той с дълбоко облекчение. Свали амулета си от шията и го отвори. Изтърси съдържанието му в ръката си и взе един от предметите — зъб, един от първите му кътници. Въпреки че не бе загубил нито един зъб, зъбите му бяха износени по особен начин, защото ги използваше като сечива, Този в ръката му беше също така износен, но не толкова много, както постоянните му зъби.
— Моля те, вземи това като знак — каза той.
Джондалар се смути. Не бе съобразил, че ще има размяна на лични вещи като символ за размяна на задълженията и не знаеше какво да даде на мъжа от Клана, което да носи същото значение. Пътуваха с много малко багаж и почти нямаше какво да даде. Внезапно му хрумна.
Извади една малка торбичка от колана си и изсипа съдържанието й в ръката. Гюбан се изненада. В ръката му лежаха няколко нокътя и два кучешки зъба от пещерна мечка — пещерната мечка, която беше убил предишното лято, малко след като бяха започнали дългото си пътешествие. Взе единия от зъбите.
— Моля те, приеми това като символ на кръвно родство.
Гюбан сдържа нетърпението си. Зъб от пещерна мечка беше могъщ знак, който издаваше високо положение, и подаряването му го удостояваше с висока чест. Почувства задоволство от мисълта, че този мъж от Другите признава положението му и оценява правилно задължението си към целия Клан. Щеше да направи добро впечатление на останалите, когато им разкажеше за размяната. Прие символа на кръвното родство, сви го в юмрука си и го стисна силно.
— Добре — каза накрая с решителност като че ли приключваше сделка, и след това попита: — След като сме вече роднини, може би трябва да си кажем къде се намират клановете ни и териториите, които владеят.
Джондалар описа най-общо местонахождението на родната си земя. По-голямата част от територията, простираща се отвъд глетчера, беше на Зеландониите или техни Сродници. След това разказа подробно за Деветата пещера Зеландониите. Гюбан описа своята родина и Айла доби впечатлението, че не са толкова далеч едни от други, както бе и предполагала.
Името на Чароли стана тема на разговор. Джондалар говори за проблемите, които младежът създаваше на всички, и обясни в подробности какво бяха намислили, за да го спрат. Гюбан реши, че информацията е достатъчно важна, за да бъде съобщена на други кланове и се запита дали счупеният му крак няма да може да се превърне в голям актив за него.
Щеше да има какво да разказва на клана си. Не само, че самите Други имаха проблеми с този мъж и възнамеряваха да се справят с него, но и някои от Другите имаха желание да се бият с хора от собствения си род, за да помогнат на народа на Клана. Дори между тях имаше някои, които можеха да говорят правилно. Една жена, която общуваше добре, и един мъж с ограничени, но полезни възможности, които в някои отношения можеха да бъдат ценни, защото той беше мъж, а сега вече и роднина. Такъв контакт с Другите, както и вникването в тяхната природа и опознаването им щяха да му донесат дори още по-високо положение, особено, ако отново можеше да използва пълноценно крака си.
Вечерта Айла му направи превръзка от брезова кора. Гюбан си легна в отлично настроение. А и кракът почти не го болеше.
На сутринта младата жена се събуди разтревожена. Отново бе имала странния си сън, съвсем жив, с пещери и Креб в тях. Разказа го на Джондалар и след това обсъдиха как да върнат Гюбан на народа му. Джондалар предложи конете. Тревожеше се за голямото им закъснение. Айла чувстваше, че мъжът от Клана никога няма да се съгласи. Опитомените коне го плашеха.
Станаха и помогнаха на Гюбан да излезе от палатката. Айла помогна на Йорга да приготви закуската, а Джондалар му показа как да използва патериците. Въпреки несъгласието на Айла Гюбан настоя да опита сам и след като се поупражнява малко, с изненада установи колко са полезни. Можеше да ходи, без да прехвърля тежестта си върху крака.