— Йорга — повика той жена си, след като остави патериците, — приготви се за тръгване. Веднага след закуската. Време е да се връщаме при клана.
— Много е рано — каза Айла, използвайки едновременно и жестовете на клана. — Кракът ти трябва да почива или няма да може да се излекува добре.
— Кракът ми ще почива, докато аз ходя с това — махна той към патериците.
— Ако трябва да тръгвате веднага, можеш да яздиш един от тези коне — предложи му Джондалар.
Мъжът се вцепени.
— Не. Гюбан ходи на собствени крака. С помощта на тези ходещи пръчки. Ще споделим още едно ядене с нов роднина и след това ние тръгваме.
ГЛАВА 41
След като закусиха заедно, се приготвиха да тръгнат по своя път. Гюбан и Йорга само погледнаха към Джондалар и Айла за момент, избягвайки вълка и конете. Мъжът се облегна върху патериците и закуцука по пътя. Йорга го последва.
Нямаше сбогуване, нямаше благодарности — това бяха чужди за хората от Клана понятия. Не беше обичайно да се обсъжда заминаването на някого. Беше ясно, че особено от роднини може да се очакват помощ или внимание. Поетите задължения не изискваха благодарности, а само взаимност, ако някога се наложеше. Айла знаеше колко трудно ще бъде, ако някога Гюбан ще трябваше да отвърне с взаимност. В съзнанието си той им дължеше повече, отколкото някога би имал възможност да им даде. Беше получил повече от живота си, беше получил шанс да възвърне положението си, статута си, което означаваше повече за него, отколкото просто да остане жив — особено, ако бе останал сакат.
— Надявам се, че не трябва да ходят много далеч. Не е леко да изминеш с тези ходещи пръчки каквото и да е разстояние — каза Джондалар. — Дано да успее.
— Той ще се справи — увери го тя, — независимо колко е далеч. Дори и без ходещите пръчки ще успее да се върне, даже и да трябва да пълзи по целия път. Не се безпокой, Джондалар. Гюбан е мъж от Клана. Той ще успее… дори ако се наложи да умре, докато опитва.
Джондалар свъси вежди замислено. Наблюдаваше как Айла хваща повода на Уини, след това тръсна глава и отиде при Рейсър. Независимо от трудността за Гюбан трябваше да признае, че е доволен от отказа му на предложението да го закарат обратно до клана с конете. Бяха закъснели твърде много.
Напуснаха лагерното място и тръгнаха през рехавата гора, докато се изкачиха на високо. Спряха и погледнаха назад към пътя, по който бяха дошли. Високи борове, изправени и стройни като стражи, охраняваха бреговете на Майката река далеч назад; колона от дървета се виеше встрани от иглолистните и се разпростираше върху склоновете на планините, които настъпваха от юг.
Височините пред тях постепенно се заравняваха и продължението на боровата гора, започващо от реката, се разпростираше през малка долинка. Слязоха от конете, за да ги преведат през гъстака, и навлязоха в полумрака на дълбока и зловеща тишина. Прави и тъмни стволове подпираха ниския покров от дългоиглени клони, препречващи пътя на слънчевата светлина и подтискащи растителността под тях. Пласт от натрупвани с векове кафяви игли приглушаваше шума от стъпките им и от конските копита. В основата на едно дърво Айла забеляза купчинка гъби и коленичи, за да ги огледа. Бяха замръзнали, изненадани от внезапния студ на миналата есен. Не беше падал и сняг. Изглеждаше, като че ли гъбите са били прибрани, складирани и съхранени във все още студената гора. Вълчо изскочи до нея и притисна муцуна към голата й ръка. Погали го по главата, забеляза парообразния му дъх, след това своя и й се стори, че малката им компания от пътници са единствените живи същества наоколо.
Далечният край на долинката се изкачваше стръмно нагоре, очертан от блещукащото сребро на елите, изпъкващи на фона на наситено зелените, величествени смърчове. Боровете намаляваха с увеличаването на височината и накрая изчезваха, оставяйки смърчовете и елите да господстват около Средната майка.
Джондалар яздеше и мислите му се връщаха към хората от Клана, които бяха срещнали — никога повече нямаше да ги смята за различни от другите хора. „Трябва да убедя брат си. Може би той ще се опита да създаде контакт с тях, ако все още е вожд“. Когато спряха да починат и да изпият по един горещ чай, Джондалар изказа мислите си гласно.
— Върнем ли се у дома, ще разкажа на Джохаран за хората от Клана, Айла. Щом други могат да търгуват с тях, ние също бихме могли и той трябва да знае, че те се срещат с далечни кланове, за да обсъждат неприятностите, които имат с нас. Това може да означава беда за нас и аз не бих искал да се бия с подобните на Гюбан.