Всички бяха уморени от борбата с непоносимия студ и острия вятър, докато изкачваха стръмнините. Беше изтощително. Дори вълкът предпочиташе да се върти около тях, отколкото да тича наоколо и да изследва района.
— Уморена съм — каза Айла, докато се опитваха да построят лагера си под напора на бурния вятър. — Уморена съм от вятъра, уморена съм и от студа. Не мога да повярвам, че някога пак ще се стопли. Не съм предполагала, че може да бъде толкова студено.
Джондалар кимна, но знаеше, че студът, с който още не се бяха сблъскали, е далеч по-силен. Видя я да поглежда към огромната ледена маса, след това да отмества погледа си като че ли не искаше да го види, и заподозря, че студът е най-малкото, което я безпокои.
— Наистина ли ще прекосим всичкия този лед? — попита тя, признавайки накрая страховете си. — Възможно ли е? Дори не мога да си представя как ще се изкачим на върха му.
— Трудно е, но не е невъзможно. С Тонолан го направихме. Искам, докато е все още светло, да потърся най-добрия път, по който да изведем конете горе.
— Струва ми се, че пътуваме от векове. Колко още трябва да изминем, Джондалар?
— Все още има доста път до Деветата пещера. Но щом преминем леда, ще остане много малко до Пещерата на Даланар. Там ще спрем за кратко, за да можеш да се запознаеш с него, Джерика и всички останали. С нетърпение очаквам да покажа на Даланар и Джоплая някои от каменарските си умения, които научих от Уимез, но дори и да останем и да им погостуваме, ще трябва да стигнем вкъщи преди лятото.
Айла се почувства нещастна. Лятото! Но сега бе зима, помисли тя. Запита се дали ако беше разбрала колко дълго ще бъде пътешествието, щеше да бъде толкова нетърпелива да тръгне с Джондалар към дома му. Може би щеше да се опита да го накара да останат при Мамутоите.
— Хайде да отидем и да разгледаме глетчера по-отблизо — предложи Джондалар — и да изберем най-удобния път за изкачването му. След това трябва да приготвим всичко и да се подготвим за прекосяването на леда.
— Довечера ще трябва да запалим огън с част от горящите камъни — каза тя. — Наоколо няма нищо, което да гори. Ще се наложи да стопим лед за вода. Дано да намерим.
С изключение на няколко закътани места, където имаше малко сняг, навсякъде земята бе оголена от ледения вятър. Джондалар бе минавал по този път само веднъж преди, но цялата околност му се струваше много по-суха, отколкото си спомняше. Беше прав. Намираха се в дъждовната, задна част на планините и оскъдният сняг в района обикновено падаше малко по-късно, след смяната на сезона. По пътя си надолу с Тонолан бяха попаднали в снежна буря.
През зимата по-топлият и влажен въздух, носен от ветровете, идващи от океана на запад, се издигаше нагоре по склоновете, докато достигнеше обширните равнини от лед с високо атмосферно налягане. Притежавайки действието на огромна фуния, насочена към високия масив, влажният въздух се охлаждаше, сгъстяваше се и се превръщаше в сняг, който валеше върху леда, пълнейки ненаситния търбух на жадния глетчер.
Ледът, покриващ изцяло разрушения и заоблен връх на древния масив, образуваше почти хоризонтална повърхност. Охладеният въздух, изцеден от влагата, се спускаше ниско надолу по страните, без да носи сняг отвъд краищата на леда.
Джондалар и Айла обикаляха основата на леда и търсеха най-лесния път нагоре. Забелязаха тук-там кал и скали. Глетчерът растеше.
На много места в подножието на глетчера се виждаха оголените скали на планината. Масивът, огъван и издиган от огромното налягане, създало планините на юг, бил някога солиден блок от кристален гранит. Силите, действали срещу неподвижната стара планина — най-древната Скала на земята, оставили доказателство за себе си във формата на разлом, разцепил блока на части.
Право на запад, от другата страна на глетчера, склонът на масива беше стръмен и противостоеше на обърнатия на изток успореден ръб от другата страна на пукнатинната долина. В средата на широкото дъно на разломното корито течеше река, защитена от високите успоредни страни на пукнатия масив. Въпреки това Джондалар реши да пресекат глетчера диагонално и да слязат по по-полегатата страна. Искаше да прекосят реката близо до извора й високо в южните планини, преди да е заобиколила глетчерния масив и да се втурне в разломната долина.
— Това откъде се взе? — попита Айла. Предметът, който той и подаде, се състоеше от два овални дървени диска, поставени в рамка, която ги държеше здраво съвсем близо един до друг, с кожени ремъци от двата края. В средата на дървените овали бяха изрязани тънки прорези, минаващи почти по цялата им дължина, разделяйки ги на две.