Айла изпусна шумно дъх. Не бе усетила, че го е затаила.
— Джондалар! Това е великолепно! Защо не ми каза? Щях да измина разстоянието два пъти, за да мога да видя това тук — възкликна тя.
— Грандиозно е — каза той, усмихвайки се на реакцията и, но също бе смаян. — Но не можех да ти го кажа. Никога преди не съм виждал такава гледка. Виелиците тук също са внушителни. Хайде да тръгваме, докато можем да виждаме пътя. Не е толкова твърдо, колкото изглежда, а и това ясно небе и ярко слънце могат да отворят някоя пукнатина или да срутят надвиснал корниз.
Тръгнаха през равнината, предшествани от дългите си сенки. Започнаха да се потят в дебелите си дрехи, преди още слънцето да се беше изкачило твърде високо, и Айла понечи да свали връхната кожена парка с качулка.
— Свали я, ако искаш — каза Джондалар, — но се покрий. Тук можеш жестоко да изгориш и не само от слънцето. Осветен от него, ледът също може да те изгори.
Малки кълбести облаци бяха започнали да се образуват сутринта и до обяд се сляха в един голям. Следобед се появи вятър. Когато спряха, за да стопят сняг и лед за вода, Айла облече топлата си връхна кожена дреха. Слънцето се бе скрило зад наситените с влага кълбесто-дъждовни облаци, които пръскаха лека мъглица от сух сняг върху пътешествениците. Глетчерът растеше.
Платовидният ледник, който прекосяваха, подпираше върховете на скалистите планини далеч на юг. Влажният въздух, издигащ се нагоре по високите бариери, се кондензираше в капчици мъгла, но температурата решаваше дали те ще паднат като студен дъжд или като леки снежинки. Не вечният мраз беше този, който образуваше ледниците, а по-скоро снегът, натрупващ се върху този от предишната година, пораждаше глетчерите, които с времето се превръщаха в пластове лед, разделящ континентите. Въпреки малкото топли дни мразовитите зими и хладните облачни лета, които не успяваха да стопят напълно останалите в края на зимата сняг и лед, както и по-ниските средногодишни температури наклоняваха везните към ледниковата епоха.
Под извисяващите се заострени върхове на южните планини, твърде стръмни, за да задържат върху себе си сняг, се бяха образували малки циркусови езерца, които обграждаха върхове и от които произхождаха глетчерите. Леките, сухи и дантелени снежинки се наслагваха във високо планинските падини, образувани от незначителни количества вода, замръзнала в пукнатините и след това разширила се, за да изрони тонове скала. Накрая масата замръзнала вода, разбиваше нежните снежинки на парченца, които се съединяваха в малки, кръгли топчици лед — фирнов, зърнест сняг.
Фирнът не се образуваше на повърхността, а дълбоко в циркуса, и когато навалеше още сняг, по-тежките плътни сфери бяха изтласквани нагоре и през ръба на гнездото. При натрупване на по-голямо количество от тях почти кръглите топки от лед бяха притискани една в друга така силно от тежестта над тях, че се освобождаваше малка частица енергия под формата на топлина. За частици от секундата те се стопяваха в множеството си допирни точки и след това отново замръзваха, споявайки топките. С увеличаване дебелината на ледения пласт по-голямото налягане преподреждаше структурата на молекулите в твърд, кристален лед, но с една малка разлика — ледът течеше.
Глетчерният лед, образуван под огромно налягане, бе по-плътен и все пак в по-ниското голямата маса твърд лед се движеше плавно като течност. Глетчерът заобикаляше препятствията по пътя си, като изпречилите се планински върхове, съединяваше се от другата им страна, често понасяше големи части от скалата и оставяше след себе си островърхи острови, следваше контурите на терена, стриваше ги и променяше формата им.
Реката от твърд лед имаше своите потоци и въртопи, застинали езерца и стремителни средни течения, но напредваше към друго време, бавно и тромаво поради огромната си грамада. Трябваха й години, за да преодолее няколко сантиметра, но времето не беше от значение. Тя притежаваше всичкото време на света. Докато средните температури оставаха под критичната граница, глетчерът щеше да се подхранва и нараства.
Не само планинските циркуси раждаха глетчери. Те се образуваха също и върху равнини, покриваха достатъчно широки райони и мразовитото им въздействие разстилаше валежите от антициклоналната фуния, разположена в средата, към периферията, така че дебелината на леда оставаше почти еднаква навсякъде.
Глетчерите никога не бяха напълно сухи. От тях винаги се процеждаше по малко вода, образувана от топенето следствие голямото налягане. Тя запълваше малките пукнатини и цепнатини, охлаждаше се и наново замръзваше, разширявайки се във всички посоки. Глетчерът също нарастваше във всички посоки и скоростта на нарастване зависеше от наклона на повърхността му, а не от наклона на земята под него. Ако повърхността на наклона беше много стръмна, водата в глетчера се стичаше по-бързо надолу по цепнатините в леда, разпространявайки го при новото си замръзване. Глетчерите нарастваха по-бързо в младата си възраст, в близост до океани и морета или когато високите планински върхове осигуряваха изобилен снеговалеж. Забавяха растежа си, когато нараснеха много, широката им повърхност започнеше да отразява надалеч слънчевите лъчи и въздухът в средата изстинеше и се изсушеше, оставайки почти без сняг.