— Наистина се справихме. Почти сме си вкъщи, Айла. Почти сме си вкъщи — каза Джондалар, държейки ръцете й и доволен, че е при него, за да я прегърне.
Снегът около езерото беше започнал отново да замръзва, превръщайки меката киша в твърда кора от лед. Прекосиха чакълестата отсечка, държейки се за ръце, и достигнаха полето. Нямаше дърва, за да накладат огън, но не ги беше грижа. Хапнаха малко от храната за из път и пиха вода от меховете, напълнени върху глетчера. След това построиха палатката и разстлаха спалните си кожи, но преди да се настанят вътре, Айла огледа околността, потънала в тъмнина, и се запита къде ли могат да бъдат конете.
Свирна на Уини и почака да чуе звука от копита, но конете не се появиха. Погледна към облаците отгоре и свирна отново. Беше твърде тъмно, за да ги търсят. Щяха да го направят на сутринта. После пропълзя в спалната си кожа до високия мъж и протегна ръка към свилия се до нея вълк. Помисли за конете и потъна изтощено в сън.
Мъжът погледна разрошената руса коса на жената до себе си. Главата й почиваше удобно под рамото му и той се отказа да става. Вече не беше необходимо да бързат и липсата на тревога го остави бездеен. Припомни си отново, че вече не са върху глетчера, и могат да останат да лежат цял ден завити в спалните си кожи.
Глетчерът беше зад тях и Айла беше невредима. Той потръпна при мисълта за падането й и стегна прегръдката си. Жената се повдигна на лакът и го погледна. Обичаше да го гледа. Тъмнината в палатката смекчаваше яркосиньото в очите му и челото, често набръчквано от съсредоточаване или загриженост, сега беше гладко. Прокара леко пръстите си по лицето му.
— Знаеш ли, че преди да те видя, се опитвах да си представя как изглежда един мъж? Не мъж от Клана, като мен. Никога не успях. Ти си красив, Джондалар — каза тя.
Джондалар се засмя.
— Айла, жените са красиви. Не мъжете.
— Тогава какво е мъжът?
— Може да се каже, че е силен или храбър.
— Ти си силен и храбър, но това не е същото като красив. Как ще наречеш мъж, който е красив?
— Хубав, предполагам — смути се той. Често бе наричан хубав.
— Хубав. Хубав — повтори тя на себе си. — Красив ми харесва повече. Мога да го разбера.
Джондалар отново се засмя с дълбокия си смях. Несдържаната му топлота беше неочаквана и Айла се хвана, че го е зяпнала. Бе така сдържан по време на пътуването им. Беше се усмихвал, но никога не беше се смял с глас.
— Ако искаш да ме наричаш красив, можеш да продължаваш — придърпа я той по-близо до себе си. — Как мога да се противопоставя на една красива жена да ме нарича красив?
Айла също започна да се смее.
— Обичам да се смееш, Джондалар.
— И аз те обичам, забавна жено.
Прегърна я, след като спряха да се смеят. Усетил топлината на тялото й и меките, едри гърди, той посегна към едната и я притегли върху себе си, за да може да я целуне. Тя плъзна езика си между устните му и усети да отговаря на целувката му с изненадваща жажда за него. Осъзна, че е изминало доста време, откакто го бяха вършили за последен път. През цялото време върху глетчера двамата бяха твърде неспокойни и изтощени, за да имат настроение или възможност да се отпуснат достатъчно, че да стигнат дотук.
Той почувства пламенната й готовност и усети собственото си внезапно желание. Претърколи я, докато се целуваха, отхвърли кожите, за да не му пречат, и започна да целува шията и врата й, преди да стигне гърдата. Хвана твърдото зърно в устните си и го засмука.
Тя простена от острата тръпка на невероятно желание, пронизало тялото й със сила, която я накара да се задъха. Беше зашеметена от собствената си реакция. Едва я бе докоснал и тя беше готова и така нетърпелива.
Джондалар посегна надолу, докосна мястото на Удоволствие между бедрата й, усети твърдия клитор и го потърка. Тя издаде няколко кратки писъка, достигна внезапно до върха и остана готова за него, нуждаеща се от него.
Той почувства влажната топлина и усети готовността й. Неговата необходимост от нея нарасна до нейната. Разбутвайки кожите, за да не й пречат, тя се отвори за него. Той насочи внушителното си мъжество към дълбокия й кладенец и влезе.
Тя го дръпна върху себе си и той тласна силно напред, прониквайки дълбоко навътре. Усети плътната й прегръдка и тя извика от удоволствие. Беше изпитвала нужда от него и го усещаше толкова пълно, че беше нещо повече от наслада, нещо повече от Удоволствие.