— Ще остана малко при Уини — отвърна тя.
— В такъв случай ще отида да внеса нещата ни.
— Добре. — Не го обвиняваше, че е нетърпелив да се върне. Направи знак на вълка да остане при нея. Всичко беше ново и за него. С изключение на Джондалар на всички тях им трябваше време да свикнат. Когато се върна, го завари да разговаря с Джоплая. Поколеба се дали да ги прекъсне.
— Айла — забеляза я той. — Разказвам на Джоплая за Уимез. Ще й покажеш ли по-късно върха за копие, което ти даде? — Тя кимна и той отново се обърна към братовчедка си. — Имай търпение. Мамутоите са отлични ловци на мамути и на копията си поставят върхове от кремък вместо от кост. Така по-лесно се пронизва дебелата кожа, особено, ако остриетата са тънки. Уимез разработил нова технология. Върхът се заостря двустранно, но не като необработена брадва. Той нагрява камъка, в което се състои и разликата. По този начин се отстраняват по-фините и тънки люспи. Той може да направи острие по-дълго от ръката ми, толкова тънко и с толкова остър ръб, че няма да повярваш.
Двамата стояха така близо един до друг, че телата им се докосваха, докато Джондалар обясняваше възбудено подробностите на новата технология, и Айла се почувства неудобно от интимността на тези случайни докосвания. Бяха живели заедно по време на юношеските си години. Какви тайни й бе разкривал? Какви радости и скърби бяха познали заедно? Какви разочарования и успехи бяха делили, докато заедно бяха усвоявали трудностите на каменоделството? Колко по-добре го познаваше Джоплая, отколкото самата тя?
Преди това и двамата бяха непознати за хората, които срещаха по пътя си. Сега странница беше само тя.
— Защо да не отида да донеса това острие? — обърна се той към Айла. — В коя кошница си го оставила? — попита, вече запътил се към пещерата.
Тя му каза и той ги напусна, а тя се усмихна нервно на тъмнокосата жена, но никоя от двете не проговори. Джондалар се върна почти веднага.
— Джоплая, казах на Даланар да дойде. С нетърпение очаквах мига да му покажа това острие. Чакай само да го видиш!
Внимателно отвори загънатия пакет и с пристигането на Даланар откри красиво изработено кремъчно острие. Мъжът взе острия връх за копие от Джондалар и го огледа отблизо.
— Това се казва майсторлък! Никога не съм виждал такава майсторска работа! — възкликна той. — Погледни тук, Джоплая! Издялано е от двете страни, но много фино и малките люспи са премахнати. Помисли си само каква прецизност е била необходима. Усещането от този кремък, а и блясъкът му са други. Изглежда почти… мазен. Откъде взе това нещо? Друг вид кремък ли има на изток?
— Не! Това е нов процес, разработен от един мъж на Мамутоите, наречен Уимез. Той е единственият друг каменоделец, който може да се мери с теб, Даланар. Той нагрява камъка. Ето кое му придава блясъка и усещането от него и което е още по-добро, след като се нагрее, могат да се премахнат всички люспи — обясни младият мъж с голямо въодушевление.
Айла се хвана, че го наблюдава внимателно.
— Те се отчупват почти самостоятелно — ето къде се крие прецизността. Ще ти покажа как става. Не съм добър колкото него — необходимо ми е да усъвършенствам техниката си, но ти ще добиеш представа от това, което казвам. Искам да намеря малко добър кремък, докато сме тук. С помощта на конете можем да носим малко повече багаж и аз искам да отнеса вкъщи няколко ланзадонийски камъка.
— Тук също е твой дом, Джондалар — промълви Даланар.
— Но, добре, утре ще отидем да изкопаем няколко нови камъка. Искам да видя как се прави това, но то наистина ли е острие за копие? Изглежда толкова нежно, грациозно и крехко, за да се ловува с него.
— Използват тези върхове за лов на мамути. Наистина се чупят по-лесно, но острият кремък пронизва дебелата кожа по-леко от костен връх и се плъзга между ребрата. Имам да ти покажа още нещо. Изработих го, докато лекувах раните си в долината на Айла от борбата с пещерния лъв. То е копиехвъргач. С него копието лети два пъти по-далече. Само да го видиш как действа!
— Мисля, че ни викат за ядене — каза Даланар, забелязвайки махащите им хора при входа на пещерата. — Всички ще искат да чуят разказите ти. Да влезем вътре, където ще се почувствате удобно и всички ще могат да ви чуват. Предизвикахте любопитството ни с тези животни, които ви се подчиняват, както и с подробностите за борбата с пещерния лъв, копиехвъргачите, новите каменоделски технологии. Още какви приключения и чудеса имате за разказване?
Джондалар се засмя.
— Дори не сме започнали. Ще повярваш ли, че сме видели камък, който прави огън, и камъни, които горят? Домове, направени от мамутски кости, остриета от слонова кост, които теглят конец, и огромни лодки за лов на толкова големи риби, че ще трябва петима мъже с твоя ръст да се качат един върху друг, за да стигнат от главата до опашката.