Айла се изненада от омразата в гласа му.
— Ти каза, че са проклели майка ти? И все пак е оцеляла и те е отгледала? Трябва да е била забележителна жена.
Екозар погледна право в сиво-сините очи на високата руса жена. Тя не се смути, нито се опита да отклони погледа си. Той се почувства странно спокоен и привлечен от тази жена, която не беше виждал никога преди това.
— Тя никога не говореше много за това — каза Екозар. Била е нападната от няколко мъже, които убили съпруга й, опитал се да я защити. Бил е брат на вожда на клана й и тя била обвинена за неговата смърт. Вождът казал, че тя носела лош късмет. Но по-късно, когато разбрала, че носи в себе си дете, той я взел за втора жена. Когато съм се родил, казал, че раждането ми доказвало, че тя носи нещастие. Не само била убила съпруга си, но и родила уродливо бебе. След това я проклел със смъртно проклятие. — Разказваше на тази жена по-свободно отколкото на други и се изненада.
— Не съм сигурен какво означава това „смъртно проклятие“ — продължи той. — Веднъж бе започнала да ми обяснява, но не успя да завърши. Каза, че всички се отдръпнали от нея, като че ли не съществува. Казвали, че е мъртва и въпреки че се опитвала да ги накара да я погледнат, се държали все едно я няма или е мъртва. Трябва да е било ужасно.
— Беше — потвърди Айла тихо. — Трудно е да продължаваш да живееш, когато не съществуваш за хората, които обичаш. — Очите й се насълзиха от нахлулите спомени.
— Майка ми ме взе и ги напусна, за да се махне и да умре, както се очакваше от нея да направи, но Андован я намери. Още тогава беше стар и живееше сам. Никога не ми каза точно защо е напуснал Пещерата си, но мисля, че е било свързано с жесток вожд…
— Андован… — прекъсна го Айла. — Не беше ли Сармунай?
— Да, така мисля. Никога не говореше много за народа си.
— Чули сме за жестокия им вожд — намръщи се Джондалар.
— Андован се погрижи за нас — продължи Екозар. — Обучаваше ме да ловувам. От майка ми се научи да говори езика на жестовете на Клана, но тя никога не произнесе повече от няколко думи. Аз научих двата езика и тя се изненада, че мога да придавам звук на думите му. Той умря преди няколко години, а с него и желанието на майка ми за живот. Накрая смъртното проклятие я настигна.
— Какво направи ти след това? — попита Джондалар.
— Живях сам.
— Не е лесно — заяви Айла.
— Не, не е лесно. Опитах се да намеря някого, с когото да живея. Никой клан не ме допусна близо до себе си. Хвърляха камъни по мен и казваха, че съм уродлив и нося нещастие. Никоя Пещера не искаше да има нещо общо с мен. Казваха, че съм отвратителна смесица от духове — половин човек, половин животно. Не след дълго се уморих да опитвам. Не исках да живея сам. Един ден скочих от една скала в реката. Следващото, което си спомням, е, че Даланар се беше надвесил над мен. Доведе ме в пещерата си. Сега съм Екозар от Ланзадониите — завърши той гордо, поглеждайки високия мъж, когото обожаваше.
Младата жена помисли за сина си, благодарна, че беше осиновен още като бебе, благодарна, че се бяха намерили хора, които да го обичат и да го искат при себе си, когато тя напусна.
— Екозар, недей да мразиш народа на майка си — каза тя. — Не са лоши, а просто твърде първобитни и това им пречи да се променят. Традициите им са древни и не им позволяват да възприемат новото.
— Все пак са хора — каза Джондалар на Даланар. — Научих го по време на пътешествието. Срещнахме една двойка, преди да се качим на глетчера, което е друга история, и те имат намерение да се срещнем по проблеми, които имат с някои от нас, по-точно с няколко младежи от Лозадунаите. Някой дори се е опитал да търгува с тях.
— Плоскоглавците да провеждат срещи? Да търгуват? Този свят се променя по-бързо, отколкото мога да разбера — удиви се Даланар. — Нямаше да повярвам, ако не бях срещнал Екозар.
— Хората могат да ги наричат плоскоглавци и животни, но ти знаеш, че майка ти е била храбра жена, нали Екозар? — попита Айла и протегна ръце към него. — Зная как се чувства човек, когато няма род. Сега аз съм Айла от Мамутоите. Ще ме приветстваш ли с „добре дошла“, Екозар от Ланзадониите?
Той хвана ръцете й, които трепереха.
— Ти си добре дошла тук, Айла от Мамутоите.
Джондалар пристъпи напред с протегнати ръце.
— Поздравявам те, Екозар от Ланзадониите.
— Добре дошъл, Джондалар от Зеландониите, но ти не трябва да бъдеш приветстван тук. Чувал съм за сина на огнището на Даланар. Няма никакво съмнение, че си роден от неговия дух. Твърде много приличаш на него.
Младият мъж се усмихна.
— Всички казват така, но не мислиш ли, че носът му е малко по-голям от моя?