— Не. Аз намирам твоя за по-голям — засмя се Даланар и плесна младия мъж по рамото. — Влизайте вътре. Яденето ще изстине.
Айла поостана за момент, за да поговори с Екозар, и когато се обърна, за да влезе в пещерата, бе задържана от Джоплая.
— Искам да говоря с Айла, Екозар, но не бързай да влизаш. Искам да говоря също и с теб — помоли го тя. Той веднага се отдалечи, за да остави двете жени насаме, но не достатъчно бързо, така че Айла успя да забележи обожанието в очите му, когато погледна към младата жена.
— Айла, аз… — започна Джоплая, — аз… мисля, че разбрах защо Джондалар те обича. Искам да кажа…, искам да ви пожелая да бъдете щастливи заедно.
Айла погледна внимателно младата жена. Усети промяна в нея — някаква решителност, усещане за твърда категоричност. Внезапно разбра какво в тази жена я бе карало да се чувства толкова неспокойна.
— Благодаря ти, Джоплая. Много го обичам и щеше да ми бъде трудно да живея без него. Това щеше да остави огромна празнина в мен, която нямаше да мога да понеса лесно.
— Да, трудна е за понасяне — затвори Джоплая очите си за миг.
— Няма ли да дойдете и да ядете? — попита Джондалар, излизайки от пещерата.
— Отивай, Айла. Преди това трябва да свърша нещо.
ГЛАВА 44
Екозар погледна големия къс обсидиан и след това встрани. Накъдрената повърхност на блестящото черно стъкло изкривяваше отражението му, но нищо не можеше да се промени, а и в този ден той не можеше да се гледа. Беше облечен в туника от еленова кожа, украсена с ресни и мъниста от кухи птичи кости, боядисани пера и остри животински зъби. Никога дотогава не беше притежавал нещо толкова хубаво. Джоплая беше изработила туниката за него, за да я облече на церемонията, която официално щеше да го приеме в Първата пещера на Ланзадониите.
Влизайки в главната част на пещерата, той почувства меката кожа и я погали с благоговение, знаейки, че беше направена от ръцете й. Дори мисълта за нея болеше. Беше я обикнал още от самото начало. Тя беше тази, която приказваше с него, слушаше го, опитваше се да го накара да приказва. Той никога не би се съгласил да се срещне с всички тези Зеландонии на тазгодишния Летен събор, ако не беше тя, и му се прииска да умре, когато видя как мъжете се тълпят около нея. Трябваха му месеци, докато събере кураж да я поиска. Как можеше някой, приличащ на него, да се осмели дори да помисли за жена като нея? Не му отказа и надеждата в него започна да расте. Но тя забави отговора си толкова дълго и той започна да вярва, че това е начинът, по който казва „не“.
След това в деня на пристигане на Айла и Джондалар тя го попита дали още я иска и той едва повярва на ушите си. Дали я иска? В живота му не бе съществувало друго, което да иска повече. Изчака удобно време, за да поговори с насаме с Даланар, но гостите им бяха постоянно около него. Не искаше да ги безпокои. Освен това се страхуваше да попита. Само мисълта, че може да загуби единствената си възможност за повече щастие, отколкото някога беше сънувал, му даваше кураж.
Даланар би трябвало да отговори, че тя е дъщеря на Джерика и трябва да говори с нея, но само го беше попитал дали Джоплая е съгласна и дали я обича. Дали я обича? Дали я обича? О, Майко, дали я обича!
Екозар зае мястото си сред очакващите хора и почувства, че сърцето му започва да бие по-бързо, когато видя Даланар да се изправя и да се приближава към огнището в средата на пещерата. В земята пред огнището беше забита малка дървена скулптурка на добре закръглена жена. Едрите гърди, пълният корем и широкият ханш на дони бяха изобразени точно, но главата не беше нищо повече от топка без отличителни черти, а ръцете и краката бяха само загатнати. Мъжът застана до огнището и се обърна с лице към събралите се.
— Отначало искам да обявя, че тази година отново ще ходим на Летния събор на Зеландониите — започна Даланар — и каним всички, които искат, да дойдат с нас. Това ще бъде дълго пътешествие за нас, но аз се надявам, че ще успеем да накараме някой от по-младите Зеландонии да се върне с нас и създаде дом тук. Нямаме Ланзадонии, а ни трябва Някой, който служи на Майката. Ние се увеличаваме. Скоро ще се създаде Втора пещера и някой ден Ланзадониите ще имат свои собствени Летни събори.
— Има още една причина за отиването ни. На Бракосъчетанието ще се освети не само женитбата на Джондалар и Айла. Тази година имаме и друг повод за празнуване.
Даланар вдигна дървеното изображение на Великата майка земя и кимна с глава. Екозар беше неспокоен, макар и да знаеше, че това е само предварителна церемония и много по-проста, отколкото сложното Бракосъчетание с неговите пречистващи ритуали и табута. Двамата се изправиха пред Даланар и той започна.